Син на прочутия във Врачанско майстор-строител бай Коцо Генов, Петър Генов сякаш беше предопределен да гради. Но не с камък и вар, а с думи, мастило и хартия. Още на 14 години напуска село Три кладенци – там, където е роден на 29 март 1948 г. – и поема към София, за да учи в техникума по електротехника „С. М. Киров“. Ранното му заминаване не е бягство, а първата крачка към едно по-голямо призвание.
С отличен успех на кандидат-студентските изпити във ВМЕИ “Ленин”, Петър стига далеч – до Московския полиграфически институт. Там, сред нов свят и нови хоризонти, среща и любовта – бъдещата си съпруга Галя. Двамата не само споделят живота си, но и избират общ път – пътя на полиграфията.
През 1972 г. се завръщат във Враца и започват работа в печатница „Васил Александров“. Те са първите инженери-полиграфисти в Северозапада – пионери в област, която тепърва ще разгръща своя потенциал. За Петър Генов това не е просто професия. Това е страст – необятна, жива, непрекъснато разкриваща нови възможности.
Първата книга, излязла под негово ръководство – „Старогръцка граматика“ – остава за него символ и талисман. С нея започва едно дълго и вдъхновено пътуване. Само за няколко години той преобразява печатницата – обновява техниката, въвежда офсетов печат, а по-късно и многоцветен. Под неговото ръководство печатното дело във Враца се превръща в изкуство.
Оттук започват своя път стотици книги – художествени, научни, мемоарни, преводни. Вестник „Отечествен зов“ и много други общински и ведомствени вестници, списания и други издания достигат до читателите си благодарение на труда и визията на Петър Генов. Неговият почерк, стил и професионализъм се виждат навсякъде – в афишите, в албумите, в книгите, в събитията. Той не просто печата – той подкрепя, вдъхновява, дава шанс. Десетки поети и писатели намират своя път към читателите именно благодарение на него. Печатницата се утвърждава като национален център, работещ с български и чуждестранни издателства, превръща се в двигател на културния живот на Враца, вплетен във второюнските тържества, в музикалните и театралните фестивали и премиери.
И така до 17 септември 1997 г., когато след четвърт век всеотдайност, Петър Генов напуска печатницата със заповед за уволнение. Става жертва на бурното и често несправедливо време на прехода, на станалите за 90-те години обичайни директорски рокади и чистки, на разместените ценности. Само на 49 години, той се оказва изправен пред въпроса: „Какво ще правя оттук нататък?“
Това е тежък удар. Оттегля се в родното си село, търси утеха в тишината, в природата, в ловните излети и срещите с приятели. Но вътре в него нещо не угасва.
Верен на философията си, че човек от кожата си не може да излезе, друг не може да бъде, Генов се захваща да създаде своя малка печатница. От нулата. Със същата вяра, със същия плам. С големия вече опит започва отначало – ремонтира изоставен склад, внася машини, купува хартия, печати вестници, книги. Негов пръв помощник става зет му Фьодор. Макар че не е учил полиграфия, той усвоява като добър ученик тънкостите на тази професия, превърнала се за Генов в личностна и житейска съдба. Заедно те доказват, че истинската страст не се измерва с мащаба, а със сърцето. Само за година частната печатница „БГПринт” се утвърждава като книжовен и вестникарски център. Още едно доказателство, че когато човек носи призванието в себе си, той винаги намира начин да го изрази.
Доайенът на печатното дело в Северозапада почина на 2 януари 2020 г. Но не и неговия завет. Под умелото ръководство на Фьодор „БГПринт” продължава да радва любителите на книгите и вестниците със своята продукция.
В паметта на врачани Петър Генов остава такъв, какъвто беше – усмихнат, топъл, щедър, сърдечен. Човек, който не просто живя, а създаваше. Човек, който превърна буквите в живот, а труда си – в наследство. И може би най-точното, което може да се каже за него, е това: някои хора строят сгради, които устояват на времето. Други – като Петър Генов – строят дух, който остава завинаги.
Цветана Евгениева