Днес, 9 юли България чества 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Вазов е поет, писател и драматург, имащ една върховна цел – да изгради националното самосъзнание на народа и да разбуди патриотичната енергия на нацията. Превръща се в отражение на две епохи от българската литература – Възрожденска и Следосвобожденска.
Живял, работил и творил в нашия град в периода от 7 март 1879 година до 18 септември 1880 година, Вазов създава тук едни от най-силните си творби - стихотворенията „На Ком“ и „Малини“, поемата „Грамада“, повестта „Митрофан и Дормидолски“.
За престоя си в Берковица, поетът споделя, че е един от най-ползотворните периоди в живота му.
Тогава Вазов е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения. Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. И остава благодарен на града, на който се нарича „случаен гостенин”.
Името му в община Берковица носят Къща музей "Иван Вазов", НЧ " Иван Вазов -1872", 3.ОУ "Иван Вазов" и НЧ "Иван Вазов - 1911", с. Бързия
През 1965 г. на връх Ком е изграден барелеф на Иван Вазов, за който се знае, че е обичал да се разхожда в планината.
Народният поет умира на 22 септември 1921 година. На 71-годишна възраст той е един от най-заслужилите българи, обичан в цялата страна. Въпреки че критиката често не щади творчеството му, той остава сред любимите писатели на народа.
„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат !”