На 27 февруари църковният и народният календар се преплитат в особено интересен ден, наситен със символика и скрити послания. Православната църква почита Свети Прокопий Декаполит – монах и изповедник, останал в историята като един от защитниците на светите икони по време на бурните иконоборчески спорове във Византийската империя.
Светецът живял през VIII век и станал символ на твърдост във вярата. В епоха, когато почитането на иконите било забранявано, той открито защитавал православното учение. Заради това бил преследван и хвърлен в тъмница. Историята му е пример за духовна сила и непоколебимост – качества, които и днес звучат изненадващо актуално.
В народните вярвания 27 февруари не е обикновен зимен ден. Смятало се, че той предсказва каква ще бъде пролетта:
Студ и вятър вещаят късна и сурова пролет.
Ясно и спокойно време обещава плодородна година.
Дъждът се приемал като знак за добра реколта.
Хората внимателно наблюдавали природата, защото вярвали, че тя „говори“ чрез знаци.
Според старите обичаи жените не бивало да предат и шият на този ден – вярвало се, че така може да се „заплете“ късметът на дома. В някои райони се избягвали тежките домашни дейности, за да не се „натовари“ годината с трудности.
Интересно е, че в миналото денят се възприемал и като време за вътрешно пречистване – хората се стараели да избягват спорове и лоши думи.
На 27 февруари празнуват Прокопи, Прокопия, Проко и всички производни на името.