На 3 март отбелязваме един от най-значимите дни в българската история – подписването на Санстефански мирен договор през 1878 г., който поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо пет века османско владичество. Но зад тази историческа дата се крият редица любопитни и по-малко известни факти.
Макар че на 3 март се ражда идеята за т.нар. „Санстефанска България“, границите, очертани в договора, остават на картата едва няколко месеца. Още през лятото на същата година Великите сили преразглеждат клаузите му на Берлински конгрес. Така България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, а Македония и Одринска Тракия остават под османска власт.
Договорът е подписан в малкото селце Сан Стефано край Цариград (днешен Истанбул). Днес това място е кварталът Йешилкьой в Истанбул. В района има паметник, посветен на събитието, издигнат в чест на руските войници.
Според тогавашния руски календар датата е 19 февруари 1878 г. Разликата идва от използването на Юлианския календар в Руската империя. След преминаването към Григорианския календар, датата се отбелязва като 3 март.
Когато говорим за Освобождението, няма как да не споменем героичните боеве при Шипченски проход по време на Руско-турската война (1877–1878). Саможертвата на българските опълченци и руските войници там се превръща в символ на стремежа към свобода. Днес Паметникът на свободата на връх Шипка е едно от най-посещаваните исторически места в страната.
Интересен факт е, че 3 март става официален национален празник на България едва през 1990 г., след промените в страната. Преди това за национален празник се е чествал 9 септември.
3 март не е просто дата от календара. Той е символ на надеждата, саможертвата и възраждането на една нация. А зад добре познатите събития винаги се крият детайли, които ни помагат да разберем историята си по-дълбоко.