На 24 ноември почитаме паметта на Света Екатерина и Свeти великомъченик Меркурий.
Светата великомъченица Екатерина е родом от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост. На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали, били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
На същия ден Августа, жена на император Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч.
Хората почитат тази светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка. Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" "Амин! — дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.
На този ден имен ден празнуват: Екатерина, Катя, Катина, Катерина, Кина
Свети великомъченик Меркурий бил войник. За вярата си бил разпънат над огън. Започнали да режат тялото му с ножове, а кръвта от раните гасила огъня. Всеки път, когато го връщали в тъмницата полужив, Свети Меркурий получавал пълно изцеление от Господа. Така пред нечестивците се утвърдила великата сила на Христовата вяра. Осъден на смърт, Свети Меркурий получил видение от Самия Господ, който му обещал скорошно избавление от мъките. Това станало през 251 г.