Имен ден празнуват всички, които носят имената Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила, Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим.
Точно седмица преди началото на Коледния пост православната църква и вярващите отбелязват Архангеловден - един от най-големите празници в православния календар, честващ съборното единство на ангелските чинове. Той винаги се отбелязва на 8 ноември и е предшестван от Архангеловата задушница - една от трите най-големи задушници, чествана в първата събота преди празника.
Православната църква почита седмина първоангели стоящи пред престола на Господа, комуто служат по различен начин. Освен Архангел Михаил, това са Архангел Гавриил (известител на тайните Божии), Уриил – просветител на душите, Рафаил – церител на недъзите, Варахиил – подател на Божиите благословения, Йехудиил – прославител на Господа и Салатиил – молител и застъпник пред Бога.
Всеки християнин има ангел пазител, който му се дарява от Бога при неговото Кръщение. Той го предпазва от зла участ, нещастия и скърби и му посочва праведния път, щом съгреши, но не е принуден да бди над човека вечно и не прощава всички човешки грехове.
Архангел Михаил чието име означава "Кой е като Бога", е пръв от тях. Той е възприеман като ангел на смъртта заради ролята му да взима душата на умиращия и изобразяван като победител над дявола, прострян в краката му, към който е насочил копие или меч.
Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и избавят от изкушенията на лукавия и неговите зли духове. В молитвата си към своя ангел–хранител молещият изрича думите: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!", а при всяка служба на просителното молебствие се обръща към Бога с надеждата да бъде благословен с "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела". В църковната молитва присъстват думите: "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".
В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са преиначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртъвците. Затова и в българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадец). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, колкото по-праведно е извървял земния си път човек, толкова по-чиста и непокварена е душата му, когато бъде взета от Архангел Михаил. Ако умиращият се усмихва, значи е получил от "Душовадника" златна ябълка, което означава че е с малко грехове и е водил праведен живот с това Архангел Михаил му показва, че е заслужил вечния си живот и щастие на Небето, а ако умира в конвулсии – предстои му да се пържи в Пъкъла. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.