Изработването на директивата на ЕС за минималната работна заплата се превърна в една от разделителните линии в Европейския парламент. Определят я като „най-важният социално-политически проект в ЕС за това десетилетие“ и жалон по пътя към по-социална Европа. За други тя е безсмислена.
На 27 април в Комисията по заетостта бяха изслушани докладчиците по темата, които представиха своите предложения по директивата. Според евродепутата от ДПС/група "Обнови Европа" Атидже Алиева-Вели, която също се включи в дебата, рамката на директивата и основата е добра, остава да се направят предложенията така, че механизмът да е работещ и да започнат преговорите между съвета, комисията и парламента по директивата:
"По темите, които разделят самите политически групи, първо, това е правното основание за издаването на една такава директива. Северните държави имат работещи модели и са против въвеждането на такава директива. Освен това упоменаването на конкретни проценти като 50% от средната и 60% от медианна заплата се счита за тема, която е "червена линия" за част от политическите групи в парламента, но считам че можем да постигнем съгласие и трябва да го постигнем , защото в противен случай директивата ще бъде обречена. Това, за което настояваме ние е, да има реалистичен текст, който да не противоречи на европейските договори. Разковничето по темата е тук. Според редица правни експерти посочването на конкретен процент от средната или медианна заплата е недопустимо."
Важна цел, заложена в директивата, е достигането на колективно трудово договаряне до 70%, добави Алиева-Вели.
Директивата би помогнала за преодоляването на кризата, създадена от пандемията в много сектори, смята регионалният председател на "Подкрепа" Иван Костадинов:
"Според мен са едни добре изразени намерения, защото стандартът на живот и заплащането в ЕС е доста различно между страните членки, което означава, че ако се стигне до унифициране на минималната работна заплата, трябва да се изравни и стандарта на заплащане. Мисля, че на този етап е рано това да се случи, но не означава, че не трябва да се работи в тази посока. Добрите намерения в един момент се превръщат в добри изпълнения и това ще бъде облечено в законова форма. Минималната работна заплата в България е 320 евро, в Люксембург е над 2 000 евро".
Какъв е времевият хоризонт за работата по директивата, посочва евродепутатът Атидже Алиева-Вели:
"Ще започнат преговорите между различните групи в парламента, надяваме се компромисните текстове да бъдат ясни по-бързо, за да може да гласуваме текста на директивата и тя да бъде приета по-бързо. Това предложение за заетостта може да бъде най-важното в сферата на заетостта за този мандат на парламента, но може да бъде и съвсем безполезен документ, ако преговорите бъдат блокирани".
bnr.bg