ББР предлага дългосрочно финансиране на многопрофилни болници за активно лечение с разкрити Спешни отделения, които са обект на провежданата от държавата политика за оздравяване и развитие на болници. Програмата включва инвестиционни и/или оборотни кредити за подобрение на инфраструктурата и медицинското оборудване с цел повишаване на обема и качеството на предоставяните медицински услуги.
При необходимост болниците трябва да изпълняват одобрен от МЗ „План за преструктуриране и финансово стабилизиране на паричните потоци“ с въведени целеви стойности и индикатори, който включва график за погасяване на просрочените задължения и план за постигане на положителен резултат от дейността. Лечебните заведения трябва да притежават база и да обучават студенти и специализанти по медицина, както и да притежават реалистичен положителен паричен поток, оценен от ББР.
Размерът на кредита е до 5 млн. лв. за срок от 10 години и гратисен период до 2 години. По програмата ще може да се кандидатства до 31 август 2023 г.
Допустими разходи по програмата са бъдещи разходи за ремонтни дейности и придобиването на дълготрайни материални активи, пряко свързани с дейността на болниците, които са включени в представена на министъра на здравеопазването „Бизнес програма“ и разходи за разплащане с доставчици.
Средствата от кредита се усвояват при придобиване на дълготрайни материални активи, в това число специализирана медицинска техника, като включва възможност да се правят частични и авансови плащания при представяне на разходо-оправдателни документи; договорени строителни и ремонтни дейности, на базата на представени количествени сметки, строителни договори и др.; признати от кредитополучателя и документално обосновани разходи, погасяващи негови изискуеми задължения към доставчици.
Припомняме, че в началото на месеца председателят на Надзорния съвет на ББР Росен Карадимов обяви, че ББР ще финансира болници, които са натрупали големи дългове. Той обясни, че ББР може да прави анализ на определена болница и ако той установи, че в нея няма кражби или далавери, то тогава банката ще може да купи дълга ѝ, след което да се разплати с доставчиците.
„Така банката ще влезе в ролята на кредитор на болницата, а срещу нея ще стои платец като Здравната каса, от който ще си вземе парите“, каза още Карадимов.