Бедните пенсионери у нас са над 40 пъти повече от богатите. Това сочат данните на Националния осигурителен институт за средния размер на пенсиите у нас през първото полугодие на 2021 г.
От данните става ясно, че 844 225 души у нас живеят под или около прага на бедност, който е малко над 369 лв. От тях 574 939 получават по-малко от 300 лв. на месец, а още 269 286 души – до 350 лв. В тези цифри обаче не е включена COVID добавката от 50 лв., която се получава също всеки месец. В същото време пенсионерите, които получават тавана на пенсиите от 1440 или над него, са 20 492, сочат още данните на НОИ. Така излиза, че бедните възрастни у нас са 41 пъти повече от богатите.
В същото време средният размер на пенсията на възрастните в цялата страна пък е скочил с близо 150 лв. само за последните 5 години. Докато през 2016 г. възрастните хора у нас са получавали средно по 328,83 лв., то сега сумата е скочила на 460,92 лв. И въпреки пандемията парите продължават да растат заради по-високите доходи, на които са били осигурявани новите пенсионери. Освен това през последната година размерът е завишен с 50 лв. заради COVID добавката, което означава, че тя скача на 509,86. Тя бе въведена през 2020 г. като част от антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса и гражданите и се целеше по този начин да се покрият разходите в пандемичната обстановка. Така всички над 2 млн. пенсионери у нас получиха допълнителни пари за месечните си харчове за храна, лекарства, битови сметки.
Всъщност едно от най-големите разходни пера на държавния бюджет е именно това за пенсии. По това салдо държавата отделя по над 10 млрд. лв. всяка година. Само през миналата пандемична година изхарченото за пенсии е в размер на 11,2 млрд. лв., а предишните години се задържа на нива от над 9 млрд. лв.
В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 950 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември, посочват от МФ. В същото време над един милиард лева излишък към края на септември очаква финансовото министерство, сочат предварителните разчети. Постъпленията в хазната са с 5 милиарда и 400 милиона лева повече спрямо година по-рано, но и разходите нарастват с приблизително същия размер. Към края на август, за когато има окончателни данни, фискалният резерв е бил 9 милиарда и 450 милиона лева.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.
В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ, за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.
Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката 60/40, мярката 80/20, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.
В същото време приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 37 800,8 млн. лв. (74,8% от актуализирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 5,4 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи, а постъпленията от помощи са близки до отчетените за деветмесечието на предходната година.