Битката при Одрин е ключово събитие от Балканската война (1912–1913) и част от дългата и тежка Одринска обсада, водена от българската армия срещу османските войски. Тя се води около стратегическия град Одрин (дн. Едирне, Турция), който е важен административен и военен център за Османската империя в европейската част на страната.
След избухването на Балканската война на 8 октомври 1912 г., България, заедно с останалите балкански държави – Сърбия, Гърция и Черна гора, започва настъпление срещу османските позиции. Одрин е една от най-важните крепости, защото контролира пътищата към Константинопол и вътрешността на Тракия. Нейната обсада е стратегически приоритет за българската армия.
Одринската обсада започва на 16 ноември 1912 г. Българските войски поставят града под блокада и започват да подготвят атаки по укрепените османски позиции. На 13 март 1913 г. се провежда една от поредните атаки, в която българската армия постига значителен напредък. Тя успява да нанесe тежки загуби на османските войски, изтощавайки отбраната на града.
Военен успех: Битката демонстрира дисциплината и подготовката на българската армия.
Стратегическо значение: Пробивът при Одрин улеснява окончателното превземане на крепостта няколко седмици по-късно – на 26 март 1913 г.
Политически ефект: Успехът укрепва позициите на България в преговорите след войната и показва ефективността на съюзническите действия срещу Османската империя.
След капитулацията на Одрин българските войски осигуряват значителна част от Тракия и влияят върху хода на Балканската война. Обсадата и битката при Одрин се смятат за образец на планиране и изпълнение на артилерийско и пехотно нападение срещу добре укрепен град.
Битката при Одрин на 13 март 1913 г. е не само военен успех, но и символ на българската военна стратегия и смелост. Тя е част от по-голямата кампания за освобождението на българските земи от османско владичество и остава в историята като едно от ключовите събития на Балканската война.