Бойкот не…, рече двусмислено младеж, пазарувал във врачанския магазин Билла в деня на протеста днес и изтърси една цветиста псувня. Баба с бастунче въобще не разбра какво я питаме и затупурка към входа. Възрастен мъж само махна с ръка и вратата на магазина широко се отвори пред него.
А вътре имаше доста хора в ранната снежна утрин. Хак да им е на хърватите, черногорците и след няколко дни – на гърците. Протестът срещу високите цени в хранителните вериги българите приемат по свой начин: днес са ниски цените, промоциите са доста и ще спестим двайсетина лева. Това, че утрешните цени ще са отново високи и не по джоба на средностатистическия българин – значение за 80-процентните дебили /парафразирам думите на един умен българин/ въобще няма. Нали са спестили днес, какво значение има, че високите цени след целенасочените промоции ще стопят спестеното двойно и тройно утре…
Та така с врачанските бойкоти: кучетата си лаят – керванът си върви. Цените вървят нагоре, врачани само „свиват уши“ , траят си и… питат познати за някоя явила се далаверийка или се кланят на някой познат да уреди нещо „по втория начин“.
За врачанина правият път е трънлив, сложен, изисква лишения и затова да протестират хървати, черногорци, гърци и всички други. Браво на тях, белким решат и нашия проблем с високите цени на храните във веригите, та да се облажим и ние – врачаните.
Важното е да стане без да сме си мръднали пръста… Ако не стане – ще му мислим… някой ден. Пък някоя далаверийка може да ни докара доход, та цените да ни се видят „слаба работа“.
Да ме простят всички онези, които днес не прекрачиха прага на хранителните вериги, защото те са надеждата, че в България най-сетне ще се роди гражданско общество, което осъзнато ще следи да се спазват правата и правилата в една наистина, не само на думи, нормална държава.
Каролина Краева