На 2 февруари е Сретение Господне – един от 12-те най-велики празника, които отбелязва Светата ни църква. Той е установен още в ранните векове на християнството, но започва да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).
На 40- я ден след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл. 18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх. 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен.
По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Месията. Той бил в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“
Освен Свети Симеон, и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Тяхната памет се чества на следващия ден.