26 октомври е празникът на един от най-почитаните в православния свят светец - Свети великомъченик Димитрий Мироточиви. Той се е родил се през III век в Солун, за чиито покровител се смята днес.
Баща му бил управител на града, и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, той тайно вярвал в Иисус. В една от стаите си, заедно със съпругата си, те се молили пред иконите на Христос и Света Богородица за наследник и когато той се появил на бял свят, те го нарекли Димитрий. Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостиня на бедните.
Когато Димитрий пораснал, родителите му го възпитали в Христовата вяра.
Когато той навършил пълнолетие, родителите му починали, оставяйки богато наследство. Тогава император Максимиан го назначил на мястото на баща му. Нещо повече, той му дал да управлява и цялата Солунска област, но му заръчал да очисти града от нечестивите християни и да убива всеки, дръзнал да каже името на Христос. Израсналият с Бог в сърцето Димитрий не изпълнил заповедта и веднага щом се върнал в Солун, започнал да изповядва и да прославя Иисус Христос, като обърнал много хора във вярата.
Скоро императорът научил това и тръгнал към Солун. В това време Димитрий предусетил съдбата си, поверил цялото си имущество и скъпоценности на слугата си като му заръчал да го раздаде на сиромасите и нуждаещите се.
Когато Максимиан попитал Димитрий, истина ли е това, което чува, той му отговорил без колебание, че е истина, че е християнин и че осъжда езичестовото. Императорът заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата. Междувременно той устроил гладиаторски игри, в които прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито наставник във вярата бил Димитрий. Младият юноша решил да се изправи срещу бореца и в смъртната хватка успял да го хвърли върху копията така, както той хвърлял праведните християни.
Ядосан, Максимиан заповядал да отсекат главата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си. Това станало на 26 октомври 306 г.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко,работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват старите хора. Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър - зима”. Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата.В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Традиционната обредна трапеза за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
352 граждани празнуват имен ден на територията на община Козлодуй.
"Пожелаваме на всички именици и на техните близки здраве и благоденствие!", написаха във фейсбук от местната администрация.