Консумираме яйца от 3,5 млн. тъжни кокошки, съобщава „Монитор“. Според статистиката на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) именно толкова са местата за клетъчно отглеждани птици у нас.
Според председателя на Съюза на птицевъдите Димитър Белоречков са необходими 600 дка за изграждането на нови сгради, а също и дворно пространство между тях, за да може яйцата, които консумираме, да бъдат от щастливи кокошки. Капиталовложенията за една такава промяна обаче биха излезли доста солени на птицевъдите, тъй като изисква въвеждането на нова водопроводна, канализационна и електрическа мрежа.
Освен това ще бъде необходимо да се наеме и повече работна ръка.
„Докато сега един човек може да отглежда около 50 000 кокошки, а при подовото отглеждане - не повече от 7000 до 10 000 кокошки, при свободното отглеждане те намаляват до 2500“, подчерта той.
По думите му през 2012 г. птицевъдите масово е трябвало да сменят вече наличните си клетки с нови - някои избират да преминат към подово отглеждане, а други към клетъчно. Тогава от Европейския съюз поемат половината от стойността на кафезите, останалата част пък се доплаща от самите фермери. За сметка на фермерите остава и обновяването на сградата - промяна на отоплението и вентилацията.
Оказва се, че птицевъдите обаче не са съгласни да направят подобна инвестиция, без да получат повторна помощ от ЕС или от държавата, а са по-склонни дори да фалират.
„В момента разполагаме със сгради, които поемат около 100 000 кокошки. Ако ги опразним от клетките, то те ще поемат едва 15 000 птици, над които ще има безкраен таван“, коментира още той.
Припомняме, че в ЕС съществуват стандартни кодове, разкриващи на потребителите произхода на яйцата, които си закупуват от магазинната мрежа. Така например българските яйца се обозначени с BG, а цифрата пред буквите показва по какъв начин са отгледани кокошките. Код 0 означава, че яйцата са био, с единица са маркирани тези от свободно отглеждани кокошки, с 2 - такива от подово отглеждани, а с 3 - от кокошка, живяла само в клетка.