Свети Тихон Задонски се родил в 1724 г. в семейството на църковния служител Сава Кирилович Соколов, село Короцка, Новгородска губерния.
В светото кръщение получил името Тимотей. Завършил през 1754 г Новгородската духовна семинария и веднага бил назначане за преподавател по гръцки език и риторика. На 10 април 1758 г. приел монашеско пострижение с името Тихон и наскоро бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 г. бива възведен в архимандритско достойнство и назначен за ректор на духовната семинария в Твер. През 1764 г е ръкоположен за епископ като викарий на Новгородската епархия, а от 3 февруари 1765 г. бил назначен за Воронежки епископ. Високо благочестив, свети Тихон не можел спокойно да гледа разпуснатостта, която заварил в епархията. Той се заел да стегне дисциплината в църкви и манастири, всред свещеници и монаси, да издигне благолепието на богослужебните места и богослуженията и пр. С личен надзор и разговори, с проповеди и послания той успял за кратко време да постигне твърде много.
Но здравето му се влошило и Светият Синод го освободил от Воронежката епархия. Свети Тихон се прибрал на усамотение и подвиг в Задонския манастир "Света Богородица", на 95 км от град Воронеж. Неговият голям подвиг се състоял в постоянен пост и молитва, строго нравствен живот, непрестанна благотворителност при малкото възможност в неговото положение и най-вече - в "златословесните писания", които написал в съзерцателния покой на манастирското усамотение. През 1770 г. започнал да пише своя известен труд "За истинското християнство". Това е изложение на християнското нравоучение. В него личи дълбокото познание на Св. Писание и тънкото проникновение в Христовата православна вяра. А през 1777 г. започнал своето творение "Духовно съкровище, събирано от света". Завършил земния си живот на 13 август 1783 година, оставяйки общо 16 тома съчинения. През 1846 г. при ремонт на централната манастирска църква мощите му били намерени нетленни. На 13 август 1864 г. той бил канонизиран от Руската православна църква.