При въвеждане на еврото в България и Хърватия е добре да бъдат предприети мерки срещу неоправдано повишаване на цените от някои фирми, което може да навреди на доверието на населението в единната валута.
Това пише в анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) за двете страни, които през 2020 г. влязоха в единния валутен механизъм (ERM II), познат като “чакалнята за еврото”.
Националните органи, в сътрудничество с Европейската комисия и ЕЦБ, могат да се възползват от опита с преминаването към евро в други страни и да предприемат мерки като посочване на цените в евро и лева, публични кампании и споразумения със съответните браншови асоциации, пише в анализа.
ЕЦБ се ангажира да подкрепя българските и хърватските власти в популяризирането на кампании за предотвратяване на закръгляването на цените.
От ЕЦБ посочват, че с България е постигнато споразумение за влизане в еврозоната с настоящия курс на лева от 1,95583 лв. за евро.
Освен това специално е записано, че националната ни валута не е надценена. Т. е. този курс реално отразява съотношението лев-евро и дори при пазарно определяне на валутния курс стойността на лева не би трябвало да е по-малка.
В подкрепа на това твърдение от ЕЦБ посочват данни за платежния баланс на страната. Освен това цените отговарят на нивата на доходите.
През 2019 г. нивото на цените в България е 52% в сравнение с еврозоната, докато реалният БВП на човек от населението е 49% от този на еврозоната, пише в анализа.
В периода след влизането ни в ERM II до окончателното приемане на еврото България е поела ангажимент за прилагане на допълнителни мерки по отношение на небанковия финансов сектор, управлението на държавните предприятия, процедурите по несъстоятелност и борбата с изпирането на пари, пише още в анализа.
Перспективата за присъединяване към еврозоната трябва да послужи, като стимул за подобряване на управлението и институциите, за да се постигне сближаване с останалите страни, в които разплащанията са в евро, посочват от ЕЦБ.
Влизането на една страна в ERM II води до привличане на повече капитали. Това става предимно под формата на банкови заеми при подобрени условия за финансиране, посочват от ЕЦБ.
Но кредитният бум може да се окаже по-труден за овладяване в страни с фиксирани валутни курсове, тъй като нарастващата инфлация, типично свързана със силно вътрешно търсене, допълнително понижава реалните лихвени проценти и това предизвиква по-голямо търсене на заеми, посочват от ЕЦБ.