Години наред проблемите на пенсионната система се поставят на дневен ред. Говори се за възможните алтернативи. Видни икономисти обясняват предимствата на допълнителното осигуряване за втора пенсия.
Политиците, при всяка удобна възможност, обещават нарастване на пенсиите, като не забравят да напомнят, че държавата прави всичко по силите си, но остава убеждението, че реформите буксуват, а неизвестните растат. Така ли е всъщност, коментира Георги Вулджев пред БГНЕС.
Георги Вулджев е член на управителния борд на Българското Либертарианско Общество (БЛО) и главен редактор на ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др.
Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.
"Последната съществена промяна в пенсионната система беше през 2015 година, и тя, по мое мнение, не беше към по-добро. На практика системата не е пипана откакто е създадена. Тя има фундаментален проблем. Конкретно, първият, най-големият стълб на системата е държавното обществено осигуряване. Той има сериозни проблеми с финансовата си стабилност. Те се коренят в нещо, което до голяма степен няма как да контролира държавата", каза той.
"Става въпрос за отрицателните демографски тенденции. Системата е такава, че изисква преразпределение на пари, от работещи българи към пенсионери. Всеки може да си направи сметката, че когато застарява населението има все по-малко пари за разпределяне към все повече хора. И това води до постоянни дефицити. Необходимо е да се преосмисли начинът по който функционира системата", добави икономистът.
Той беше категоричен, че ако системата не се реформира, състоянието на фонд “Пенсии” ще продължи да се влошава, което в дългосрочен план сериозно застрашава фискалното здраве на държавата и може да доведе до фискална криза, защото разходите за пенсии са най-голямото перо в държавния бюджет.
Вулджев обърна внимание и на факта, че нарастването на безработицата и икономическата криза, в условията на продължаваща пандемия, кара сънародниците ни да си купуват осигурителен стаж, за да се пенсионират, но подчерта, че практиката с купуването на осигурителен стаж е стара. В последните години се използва по-малко, заради направените промени в законодателството.
"Пенсионерите се хващат в капана на политическите послания. Те са готова група от електорат, с ясни интереси в чисто материално изражение. Повечето политици си правят сметката, че ако обещаят някаква щедрост, към пенсионерите, под формата на пенсии или добавки, това може да им спечели сравнително лесно гласове, защото пенсионерите са и голяма социална група. Проблемът е, че тези предложения не се правят с дългосрочен замисъл, а това води до големи проблеми в системата, защото краткосрочно се вдигат разходите, което в дългосрочен план се оказва, че държавата не може да си позволи!", подчерта той.
Той допълни, че страната ни запазва третото място в Европейския съюз по дял на пенсионерите в риск от бедност.
Според него успешната формула е заключена в предлаганата от "Екип" капиталопокривна система за финансиране. При нея всеки работещ трябва да има своя сметка, в която да си спестява пари от своята заплата. Това ще осигури финансова стабилност и няма да има преразпределение на средства от млади към стари. Демографският фактор няма да е проблем. Отговорността ще бъде лична. Ако си имал добър доход ще имаш и добра пенсия, убеден е Вулджев.