На 16 август празнуваме пренасяне на неръкотворния образ на Христос.
Владетелят Авгар бил болен от проказа. Той поискал от придворния художник Ананий да му донесе изображение на Исус Христос, което имало лечебна сила. След проповед Христос измил лицето си и го подсушил с ленена кърпа (урбус), която дал на художника. На нея бил отпечатан ликът му - "образ неръкотворен". Това била първата икона, създадена по свръхестествен път. Авгар оказвал дълбоко благоговение към образа, като заповядал да го оставят в Едеса над градските порти и заповядал, всички минаващи през тия порти да се покланят на образа.
В 944 г. императорите Константин Багренородни и тъстът му Роман Лакапин, движими от християнско благочестие, купили неръкотворния образ и го пренесли в Цариград, като го поставили в храма "Света София".
На днешната дата Света ни църква почита и паметта на Свети Диомид и Свети Йоаким Осговоски.
Свети Диомид бил родом от град Тарс Киликийски, по занятие бил лекар, а по вяра християнин, и лекувал не само телата, но и душите на хората; защото той увещавал елините да повярват в Бога и ги просвещавал, подготвяйки ги за свето кръщение.
При царуването на император Диоклетиан свети Диомид напуснал Тарс и дошъл в град Никея, намиращ се във Витиния. И и тук лекувал болните, при което си служел не само с лекарствени средства, но най-вече с призоваването на всесилното и изцеляващо име на Иисус Христос. Така много идолопоклонници обърнал към вярата в Христа благодарение на лекарското си изкуство, както и на своето учение.
Когато император Диоклетиан узнал за това, изпратил войници да хванат светеца. Но когато пристигнали в Никея, той бил току-що починал. Отсекли мъртвата му глава, за да я отнесат на императора. Веднага след отсичането на главата войниците ослепели, така че други ги отвели при царя и носели отсечената глава на светия мъченик. Това е станало в 298 г.
Йоаким Осоговски, e български светец и отшелник. Заедно с Гавриил Лесновски и Прохор Пчински, той е сред най-известните последователи на свети Иван Рилски. Неизвестен по име болярин на село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Северна Македония, му посочва търсеното от него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свети Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. Йоаким Осоговски умира на 16 август 1105 г.