Тъжно е, че на рождения ден на Апостола на свободата, Васил Левски, българският народ е по-разделен от всякога. Взаимната омраза разяжда държавата и народа ни. Мразим се за всичко - заради Русия и Украйна, заради ЕС и САЩ, заради еврото и лева, заради партийни вождове и партии, заради филми, книги и културни мероприятия. Мразим се за имоти, мразим се за пари, мразим се за политика, мразим се за спорт, мразим дори съседите си, че ни заемат място, което ни трябва за други цели.
Омразата е основното ни чувство. Преди малко отворих страницата на Свободна Европа във фейсбук, където отново се възхвалява Украината, как щяла да спечели и как се борила срещу агресора. Коментарите под публикацията биха ви навели на мисълта, че руски и украински люде спорят. То са взаимни обиди, клетви до девето коляно, подигравки, закани. Нито един, повтарям - нито един нормален коментар не видях. Това е и навсякъде - русофили и русофоби се мразят така, все едно живота им зависи от това, ако положението още малко се влоши, като едното нищо ще се хванат буквално гуша за гуша. А сме един народ, бре, един!!! Нямаме си друг!
По партиен признак нещата са още по-зле. Там партийните вендети са кръвни, доживотни и непростими. Политическият противник е най-големият враг. Без значение, че извън политиката може да готин човек.
Българинът е на принципа: "Или мислиш като мен, или си ми кръвен враг". А сега се замислете защо 500 години сме били под турско робство и преди това 200 под византийско.
Ех, Дяконе, Апостоле, ти бе обесен, но остана безсмъртен. За да гледаш как народа ти, за който се бори, се изяжда помежду си и се мрази и сам си слага въжето.....
Днес нямам думи да почета делото на Апостола на свободата. Само ме е срам от това, в което се превърнахме. Озверели от омраза, мразещи се заради чужди, освирепели от злоба, мразещи най-много другите българи.
Тъжно е....
Елена Гунчева-Гривова
"Свободно слово"