Името Мартин е широко разпространено в България и носи силно историческо и духовно значение. То произлиза от латинското Martinus – „посветен на Марс“, бога на войната в римската митология. С течение на времето обаче името придобива християнски смисъл чрез личности, канонизирани като светци.
Един от дните, свързани с името Мартин, е 14 април, когато православната църква почита Свети Мартин Изповедник. Той е папа на Рим през VII век и остава в историята със своята твърда защита на православното учение срещу ересите. Заради убежденията си е подложен на гонения и заточение, поради което получава прозвището „Изповедник“. Макар този ден да има пряка връзка с името Мартин, в българската традиция той рядко се отбелязва като имен ден.
Много по-популярен е 11 ноември – празникът на Свети Мартин, посветен на Св. Мартин Турски. Той е известен с милосърдието си и легендата, според която разрязва плаща си, за да помогне на премръзнал просяк. Именно този ден се е утвърдил като основен имен ден за хората с името Мартин, Мартина и сродните му форми.
Съществува и трета дата – 30 януари, когато се почита Света Мартина Римска. Този ден понякога се свързва с женската форма на името – Мартина, но остава по-слабо разпространен в България.
Интересно е, че в някои години 14 април може да съвпадне с периода на Великден или Светлата седмица, което придава допълнителна тържественост на деня. Въпреки това, народната традиция и практиката показват, че българите най-често отбелязват именния ден на Мартин през ноември.
В заключение, макар името Мартин да има няколко свързани празнични дати в църковния календар, най-утвърденият имен ден остава 11 ноември. Въпреки това, поздравът към Мартин на 14 април също е напълно уместен, особено ако се следва по-строго църковната традиция.