Православната църква почита днес свети пророк Данаил /Даниил/ и трима вавилонски младежи - Ананий, Азарий и Мисаил.
Данаил e четвъртият от “големите” пророци - Исаия, Иеремия, Иезекиил, Данаил, произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари - Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор. Данаил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища; неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития.
Една от легендите разказва, че по време на вавилонския плен заради вярата си в Бога пророк Данаил бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. Но тогава се случило чудо - въпреки че в продължение на шест дни на лъвовете не била давана храна, зверовете не докоснали Божия пророк.
Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Данаил и тримата негови другари получили високи държавни длъжности. След няколко време царят заповядал да излеят от злато грамаден кумир, който поставил наравнината Деир, за да му се покланят всички. В чест на истукана бил устроен голям празник. Гръмогласно била оповестена заповедта след чуване на звук от тръба да се поклонят на истукана. А който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
Тримата момци кротко се приготвили за мъченическа смърт, защото макар и млади, те били съвършени по ум и не отстъпвали от вярата си в истинния Бог, като единодушно се утвърждаваха във вярата си към Бога. Те били вързани и хвърлени в горящата пещ по заповед на царя, заради това, че не се поклонили на истукана. Огънят в пещта бил толкова силен, че войниците, които изпълнявали заповедта на царя,били опалени от пламъка. Но Бог пазел момците. Той им пратил на помощ Своя ангел. Сред огъня момците оставали невредими и пеели на Господа песен на хвала и благодарение. Царят видял това и ги извадил от пещта. Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях. Само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Царят познал силата Божия и възхвалил Бога. Тримата момци, така чудно спасени, от тогава били на голяма почит пред царя и народа.