Православната църква почита на 1 ноември Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. Те са живели преди IV век сл. Христа.
Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян са братя, родени в Асирия, Мала Азия. Баща им бил грък - езичник. Той починал рано. Майка им Теодотия била християнка. Тя ги утвърждавала в християнските добродетели, а след смъртта си тя била причислена към лика на светиците.
И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Били надарени от Бога с чудотворна целебна сила. Те лекували безплатно (за това ги наричат безсребърници - б.р.) и хора, и добитък.
Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество пред Иисус Христос.
Много болни хора и техните близкии търсят утеха и изцеление от светите братя-лечители.
В православната Църква има още едни братя свети безсребърници Козма и Дамян, които са родени в Рим. Тях ги честваме на 1 юли.
Празнуват Кузман, Дамян, Дамянка.
На 1 ноември отбелязваме и друг голям празник - Деня на народните будители.
Днес отдаваме почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други. Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята малка книжица- „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.