„Теодосий“ означава „от Бога даден“ или „Богдан“. Затова на днешния ден, освен Теодосий, празнуват още Богомил и Богдан.
Свети Теодосий бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.
В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците.
Свети Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен "началник на общежитието". Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на свети Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.
При свети Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец. За свето Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.
Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: "Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!" В същото време Антиохия била разрушена от земетресение...
Свети Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на свети Сава написали много песнопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири.