Обновяването на сградния фонд в ЕС е процес, който по думите на евродепутата от групата "Обнови Европа" Искра Михайлова намира отражение и приложни допирни точки в цялата политика за климатична неутралност. Реновирането намира отражение в много от законодателните промени – от променената директива за енергийна ефективност, директивата за енергийните характеристики на сградите, през директивата за пазара на строителните материали, до Социалния фонд за климата, каза Искра Михайлова на среща с журналисти.
Предстои страните членки да актуализират своите национални планове за енергетиката и климата, да интегрират новото законодателство и да изпълнят целите по Зелената сделка, така описа тя задълженията на страните от Общността в бъдеще.
Тук въпросът за степента на готовност на страните членки да се изправят пред предизвикателствата е ключов. Да, някои страни са готови. Много бърз преглед на националните планове за възстановяване и устойчивост показва, че Белгия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Франция, Чехия инвестират около 10 процента от ресурса, с който разполагат по механизма за възстановяване и устойчивост, за реновиране на сградите и енергийна ефективност на обществени и частни сгради. Така постигат бързи инвестиции в подкрепа на механизма, повишават общата за страната енергийна ефективност, както и характеристиките на сградния фонд. В резултат отчитат и много добри резултати в намаляването на въглеродните емисии,смята Искра Михайлова.
А дали България е готова да посрещне предизвикателствата на “Готови за 55“, да изпълни национална програма за обновяване на сградите, предстои да стане ясно, защото „досега резултати няма“, заяви още евродепутатът.
Необходими ли са енергийните паспорти, като основна информация за сградите?. Доколкото знам, в страни като Словакия, не може да се извърши сделка с имот, ако няма енергиен паспорт. Възможно ли е нещо подобно при нас? Как да обясним на хората, че това е важно да стане стандарт?
Паспортизацията трябва да стане стандарт и у нас, много страни го правят и тръгват по различен начин. Не само в Словакия, но и в други страни, сделка с имота е невъзможна, ако няма актуален паспорт. Същевременно могат да се прилагат много други мерки, но на първо място има едно изискване. Това е ясна държавна и местна политика, много целенасочена, обективна и добронамерена, изпълнена с информационно съдържание кампания. Собствениците на имоти трябва да знаят, че това не се прави просто защото така са поискали от Брюксел. Защото държавата е решила да похарчи едни пари. Защото ще намери работа на някакви чиновници. В резултат на това те ще спечелят повече, те ще имат енергийно ефективни имоти, които ще бъдат с по-добра цена на пазара, ще имат по-ниски сметки за енергия, докато притежават имота и го използват. Ще получат повече пари, в момента, в който решат да продадат този имот, изтъкна евродепутатът.
Този момент в България абсолютно липсва. Хората са по-склонни да мислят, че изпълняваме някакво изискване на Брюксел или някой усвоява някакви пари, но не свързват това със собствения си интерес. Там, където се случват всички мерки за енергийна ефективност на сградите, има много ясно изградено партньорство между властите и собствениците на имотите. В някои страни, като Дания и Холандия, въвеждането на паспортите на сградите се прави изцяло по инициатива на събранията на собствениците по предложение на управляващите имотите, разясни Искра Михайлова..
Каролина Краева