"Казусът със самонастанилите се роми в бившите казарми е повече от ясен и няма място за анализи и тълкуване", коментира кметът на Враца Калин Каменов. Вижте цялата позиция на градоначалника:
Изрази като "изселване" и внушения от телевизионния екран, че общината или някой друг е длъжен да се погрижи за видимо здрави и работоспособни хора е притеснителен. Другият акцент "преди зимата" за пореден път създава у тези хора илюзия, че нещата ще се разминат и могат още малко да продължават по старому. До края на годината, до пролетта, до изборите и т.н. формални поводи да не се изпълни очевидно и наложително решение.
В крайна сметка това са семейства, които първо трябва да бъдат отговорни към собствените си деца, после към обществото, в което живеят и не на последно място да бъдат добър пример за своите наследници. Три поколения да живеят незаконно в рушаща се сграда едва ли е пример, който българското дете трябва да получава.
Преди 7-8 години някой от Областна администрация подсказва на тези хора, че не е проблем да се настанят временно в тази сграда. Напълно нелегално, за това и те нямат документи за самоличност. От февруари тази година Община Враца предупреждава, че сградата е опасна и собственикът трябва да реши дали ще я поддържа или събори. Едва през септември Областна администрация реши, че не може да спаси сградата и ще я унищожи. В момента тя е опасна за своите обитатели и в никакъв случай не трябва да се отлага премахването й.
Част от хората, които видяхме в репортажа, са били настанявани в общински жилища, но имат натрупани огромни задължения, защото нямат навика да си плащат символичните наеми и сметките. Други не са от Враца, дошли са от различни места и няма как да очакват социалната система на общината да се грижи за тях. Трети пък имат възможност да живеят на квартира, но никой не иска да им отдаде жилището си, заради специфичните особености в техния начин на живот.
През годините социалните работници и експерти на Община Враца многократно са влизали в сградата с цел да убедят обитателите й да започнат нов начин на живот. Предоставяни са им възможности, но за съжаление без устойчив резултат. Винаги, когато някой успее да напусне тази среда, веднага се настаняват други "роднини".
Хиляди български граждани също не притежават жилища, но работят, спазват правилата и обществения ред, плащат си наемите и водят нормален начин на живот. Никой не е длъжен да плаща задълженията на някой, който претендира да живее на гърба на другите.
В България има огромен брой подобни места и е неприемливо български деца да живеят там, заради културните особености на своите родители. Тази среда единствено може да възпроизведе още от същото. Решение е тези семейства да спрат да живеят заедно по този начин, всяко да се интегрира на различно място сред други хора и да положи максимални усилия да започне нов живот. В противен случай общините и държавата сме длъжни да спасим само децата, като ги изведем от тази среда! Но това би било наистина последната мярка и сме сигурни, че никой не иска да се стига до нея.
