Проф. д-р Иво Петров беше награден за Лекар на годината 2022 снощи на официална церемония в Националния исторически музей, а наградата му бе връчена лично от президента Румен Радев. Пред Zdrave.net проф. Петров разказа какво означава за него тази награда и за предизвикателствата, които му предстоят.
Проф. Петров, как се чувствате като Лекар на годината?
Много интересен въпрос. Обикновено ме питат за здравеопазване и какво следва оттук нататък. Първо се чувствам много уважен. Изключително ми е приятно, не мога да скрия. Това е огромно признание и огромно предизвикателство, тъй като много задължава. Един вид, тепърва трябва да докажа, че съм заслужил тази награда.
Тази награда е по-специална и заради това, че сте отличен от колегите си.
За мен това е най-ценното и е нещото, което задължава още повече. Продължавам да смятам, че обществото не въздава заслуженото на лекарите. Както не въздава заслуженото и на хората на културата, на учителите, на хората на реда. Смятам, че обществото има дълг и това трябва да бъде коригирано.
Как може да се случи това?
Със сигурност и системата има вина за това. В много държави има установена от държавата градация на възнагражденията. Най-вероятно на някои депутати и политици това няма да им хареса, но тази градация тръгва от депутатската заплата. Така минималната лекарска заплата например е равна на депутатската, учителската – 2/3 от депутатската, на полицая – 70% и т.н. Винаги съм смятал, че парите не са правилната оценка за приноса на един човек към обществото, но за съжаление са единственото средство, чрез което този принос се оценява. Тук става въпрос и за нещо, което е национално отговорно. Ако искаме да не изтичат нашите лекари и медицински сестри, трябва да се вземем в ръце. Политиците, улисани в пререканията си и антагонизми, не си дават сметка, че България губи всеки ден лекари и медицински сестри поради една много проста причина – големият дефицит на тези кадри в Западна Европа, които с голяма охота приемат лекари и сестри от България, Румъния, Сърбия, Македония. Те знаят, че тези кадри са добре обучени и отговорни и са склонни да работят на по-ниски заплати, отколкото дават на собствените си специалисти. Тези относително занижени заплати там, са изключително добри за хората, които напускат България, защото получават най-малко по три в сравнение с това, което нашата държава им въздава. Опираме до оценка. Има пари за прахосване за недобре направени пътища и недобре изпълнени проекти, но няма пари за лекарите и учителите.
Вие освен изявен лекар, сте и изявен общественик…
Не съм. Мислех, че мога да променя нещо отвътре, но се оказа, че не мога и затова доста съм се дистанцирал.
Все пак успяхте да получите подкрепа за програмата за дефибрилаторите на обществени места.
Беше изключително приятно за мен да срещна 100% подкрепа от всички политически страни и това ме накара да продължа в тази посока и най-накрая да направим някаква стъпка в постигане на тези цели – покриване на една огромна празнина за обучение на населението за даване на първа помощ. Много е важно да се инсталират дефибрилатори, но по-важно е да се обучи населението и като важна част от това обучение е как да се прилага автоматичен външен дефибрилатор за прекратяване на сърдечния арест. В този аспект срещнах пълна подкрепа. Имах огромното удоволствие да получа пълна подкрепа и за евентуалното прилагане и промяна на законодателство, но в предишния парламент. Тъкмо се бяхме подготвили да дадем на депутатите от здравната комисия законопроекта, който сме подготвили, и закриха парламента. Сега пак сме на изходна линия. По-лошо е даже, защото сме на ниво -2.
Сега парламентът дори не може да заработи.
Това е ужасяващо. Ако един лекар беше толкова безотговорен като тези, които са властимащите, България нямаше да я има.
В законопроекта, който предлагате, включено ли е, че лекарите имат право да оказват помощ и извън лечебното заведение, защото сега е наказуемо деяние?
В Наказателния кодекс и Закона за здравето има много недоразумения, макар че се съдържат в 6-7 абзаца. Няма да е трудно да бъде приведено българското законодателство в унисон с европейското, просто трябва да има добра воля и подкрепа. Сигурен съм, че ще има. По отношение на това кой може да помага в Европа най-силно впечатление ми направи, когато датския футболист направи сърдечен арест на терена и беше спасен, най-ключово за мен беше изказването на лекаря на отбора. Той заяви, че е започнал да му оказва помощ, след като някой го е дефибрилирал. Това е бил просто някой, който е стоял на пистата, но е бил обучен да оказва такава първа помощ. След 5-6 дни футболистът получи автоматичен кардиовертер дефибрилатор, който му беше имплантиран и даже продължава да играе като футболист в английски отбор. Това трябва да се случва ежедневно в България на много места. Екстраполирайки данните от Европа, около 5000 българи загиват с картината сърдечен арест – внезапна сърдечна смърт. Със 70% се увеличава вероятността да бъдат спасени тези хора, ако има случайни свидетели наоколо, които са обучени да дават първа помощ, правят го и наоколо има дефибрилатор, който може да прекрати потенциално фаталното ритъмно нарушение. Ние трябва да обучим самите себе си и под „ние“ имам предвид всички членове на обществото да бъдем съпричастни и грижовни за проблема на другия.
Това говори и за промяна на манталитета в обществото?
Точно така е.