Представяме ви журналисти, оставили ярка следа в обществения живот на Враца със своя талант, професионализъм, гражданска позиция и отговорност към своите читатели и слушатели.
Понякога един глас е достатъчен, за да събуди цял град.
Понякога едно малко радио може да побере цял живот.
А понякога любовта не идва шумно – тя просто започва да звучи… и никога не спира. „Аз съм най-скандалната и най-уволняваната журналистка във Враца“ – казва с тъжна усмивка Христина Андреева, отдадена десетилетия на своята любима радиопрофесия. В думите ѝ има болка и огорчение. Има истина. И зад нея стои история, която звучи като предаване на живо – с трепет, с паузи, с болка и с надежда.
Защо една от най-разпознаваемите и любима на врачани журналистка казва това след години? Тя, която е оставила ярка следа в няколко новинарски медии във Враца и е работила като кореспондент на вестниците "Отечествен фронт" и "Пари", кореспондент на БТА и редактор във вестник „Конкурент“.
Голямата любов на Хита е малкото радио, в чиято магия я въвежда баба й Екатерина. То пее и говори денонощно. От него идват гласове от далечни градове, маршове, новини, музика. Едно момиче с чист глас и будни очи слуша, притаява дъх и си представя света отвъд прозореца. Радиото не е просто техника – то е чудо и влиза в душата и мислите му. Обича да пее и рецитира, обича сцената, свири на цигулка. Учи се на ритъм, на хармония, на дисциплина. Предлагат й да продължи в Музикалната академия, но голямата й любов с Венци и предложението му за брак, я отказват. Дори не подозира, че съдбата вече е избрала за нея друга сцена – тази зад микрофона.
Може би тези качества помагат на току-що завършилата гимназия девойка да спечели конкурса за програмен ръководител в Радио Враца и да изненада всички подготвени и образовани кандидати и самото жури. Преминава с успех устния изпит, пише репортаж, говори пред микрофон, рецитира стихотворение и издържа теста за обща култура. Впоследствие завършва курсове за ораторско майсторство и радиожурналистика, защото според нея най-важното е да не спираш да учиш, да се развиваш, да твориш и да се вдъхновяваш от живота и хората.
„Говори Враца, говори Враца“, обявява младата водеща още в първия ден от встъпването си в студиото. Малко с неуверен и плах глас, който с годините ще звучи все по-убедително и завладяващо. Така на фона на марша „Тих бял Дунав“ се обявява всяко начало на местната 30-минутна програма. До нея е Савчо Генов, първият й колега, който я въвежда в магията на радиото. Наричат го „малкото радио“, но постепенно става голямо, слушано и желано от врачани, превръща се в сърцето на града.
„ Радиото е голяма тръпка, в него няма суета, фалш, поза, всичко е естествено и истинско. Има само глас, който трябва да бъде честен, който не може да лъже дълго. Само дума, която трябва да тежи. Стремях се да бъда и аз такава – да предавам новините и да говоря със слушателите с любов, отзивчивост, разбиране, да вляза в техния делник, да споделям техните радости и тревоги, да търся отговор на поставяните от тях проблеми. То ми даде добър урок - да обичам работата си, да бъда отговорна, обективна и точна, емоционална и въздействаща. Учех се от любимата си водеща Божана Димитрова, легендата на българската радиожурналистика и нейното знаково предаване „Разговор с вас“ по БНР“.
С течение на времето врачанското радио добива все по-голяма популярност. Знакови следи в него оставят програмните ръководители Иван Кошничарски, Веселин Ангелов, Борис Врачовски, Цветан Цветков, Веселка Дамянова, Майя Пеева.
То отразява не само новините от обществено-политическия живот в областния град и региона, информира с репортажи и кореспонденции за делниците на хората в промишлени и селскостопански предприятия, но и ежегодните общоградски празнични манифестации, които предава на живо. Микрофонът напуска студиото. Всяка година излъчва директно митингът-заря на 1 юни и тържеството на връх „Околчица“ на 2 юни. Директно се предават сесиите на Общинския съвет, на които се обсъждат важни теми с обществено значение. Радиото става памет, мост, доверие.
„ „Живите“ предавания извън студиото бяха много отговорни, трудни за организиране, но ни даваха възможност да импровизираме професионално, да внасяме емоция в тези събития, обяснява Христина Андреева. Държахме на непосредствената връзка с хората, затова канехме в студиото по различни поводи стопански ръководители, специалисти и работници от различни предприятия, дейци на изкуството и културата, ученици. Много се харесваше младежкото предаване, което водеха ученици от Езиковата гимназия. А предаването „Стършел“ с водещ Радослав Тричков събираше най-много слушатели пред радиоточките. Всяко излъчване започваше с удар на чинели, на фона на които Тричков обявяваше: „Там където има гнило и не спазва се закон, там ще трябва остро жило или пък - райе балтон“.
Врачанското радио е едно от първите в страната въвело на живо телефон за слушателски въпроси в предаването „Отворен микрофон“. Този атрактивен диалог изпреварва популярното предаване на БНР „Разговор с вас“ водено от журналистката Божана Димитрова. Слушателската аудитория непрекъснато се разширява и чрез отворения телефон се дава възможност да се поставят въпроси към гостуващите събеседници. Принос на местното радио е и създаването на сигнала на руския тръбач. Той звучи всяка неделя по обяд от хълма „Калето“, където се издига паметникът на Вестителя на свободата.
През 70-те и началото на 80-те години на ХХ век Радио Враца добива популярност и е сред най-добрите местни радиа в страната. Журналистите са награждавани многократно в различни национални конкурси. Но след 1990 година вместо признание, получават от местната власт предупреждение да променят политическата ориентация на предаванията. В средата на юни 1992 г. Христина Андреева е уволнена под претекст, че отказва да се яви отново на конкурс. „Не можех да проумея защо да се явявам на конкурс след двайсетина години работа в радиото, през които съм доказала своя професионализъм. Но разбрах, че това е само претекст - истинската причина беше политическа, смятаха, че съм свързана с БСП. Дори от общината изпратиха полицаи да ме арестуват. Те се учудиха, защото ме познаваха, и отказаха да го направят. Въпреки че в моя защита застана журналистическото дружество, ме принудиха да напусна“, спомня си с огорчение Хита. Тръгва си, защото не приема исканото от нея послушание, подчинение.
Следва ново начало – в частния Телевизионен център Враца, където създава напълно обновена новинарска емисия и като водеща печели симпатиите на врачани. Но не успява да завърши своята визия за разнообразяване на програмата. Собственикът Владимир Михайлов я уволнява с обвинение, че дава превес на предизборните информации на БСП. Обяснението й, че подрежда събитията по новините така, както са станали през деня и няма политически пристрастия, не се приемат и отново е принудена да напусне.
Но Христина Андреева не се предава и като истински опитен професионалист, борец и обичащ радиото човек, приема предложението да изгради радиотелевизионен общински център. Събира екип от млади журналисти, които работят с голям хъс и професионализъм. Заедно оборудват ново студио и апаратна. От няколкочасова програма в началото, успяват да запълнят 24-часови радио и телевизионни предавания. Всичко върви добре и тя е удовлетворена от успехите на центъра и авторитета, който има сред врачани. Но изненадващо идва третото уволнение, този път от самия кмет Войслав Бубев. Причината е, че Андреева не се подчинява на предложението му да съкрати част от екипа поради финансови проблеми на общината. Като отговорен редактор на медията, тя отказва да махне дори един човек, защото центърът не би работил пълноценно. Защото зад всяко име стои съдба. Защото медия без екип е само техника. Защото професията не е просто бюджет. И пак си тръгва.
Уважавана, харесвана, награждавана като журналист Христина Андреева три пъти изпи горчивата чаша с надпис „Уволнена“. Но нито веднъж не успяха да заглушат гласа ѝ! Той остава – в спомените на слушателите, в архивите, в паметта на хората, които са чакали този глас, които са се обаждали по телефона, които са чували: „Говори Враца“.
Днес радиото може да е модерно, дигитално, безжично. Но истинското радио не е техника. То е сърце, което бие зад микрофона. То е честност, която звучи в ефира. То е паметта на един град. И ако някъде във Враца по обед още някой си спомня думите „Говори Враца“, то значи гласът не е изчезнал. Защото любовта към радиото не се уволнява. Тя остава. Тя звучи. И не млъква. Защото малкото радио се оказва голяма любов. А голямата любов не се предава. Тя се изживява – докрай.
Цветана Евгениева