Мили млади хора,
Пиша ви не за да ви връщам назад, а за да споделя с вас един свят, който вече не съществува — и който познавате само от снимки, разкази и понякога от подигравки в социалните мрежи. Един свят, изпълнен с недостатъци, но все пак наш — организиран, предвидим и човешки.
Не ви пиша, за да ви убеждавам. Пиша ви, за да помните, че преди този хаос, в който живеете днес, имаше времена, когато хората се гледаха в очите вместо през екрани. Времена, в които вратите не се заключваха, децата играеха между блоковете до тъмно и страхът не беше част от ежедневието.
Израснахме в години, които сега често се обсъждат с ирония. Но тогава имаше ред, имаше работа и имаше държава.
Помня опашките и купоните, помня ограниченията. Но помня и нещо друго — нещо, което днес липсва най-много: сигурност, спокойствие и човешка близост.
Когато на 10 ноември 1989 г. всичко се промени, ни казаха, че идва свободата. Че идва благоденствие.
Но не ни предупредиха какви други промени ще последват: разрушаването на заводи и поминъци, срив на цели села и общности; бедността, която тихо навлиза; болниците, които стават търговски дружества; съдът, в който бедните нямат шанс; културата като стока; образованието — просто дипломи на хартия. Не ни казаха също така, че свободата може да бъде тежък товар без никого да ти покаже как да я носиш.
Вие, които не помните онова време, днес виждате само резултата: разпокъсана държава с разпиляна нация; изтощени родители; емигрирали приятели; призрачни села; хора броящи стотинки за лекарства. Висока смъртност и ниска раждаемост — като рана кървяща от години. Но това писмо не е упрек към вас. Не е носталгия по миналото на всяка цена.
Това е молба.
Да не забравяте, че свободата има две лица. Че миналото не е само това, което виждате по телевизията. Че пред вас са поколения строители и работници, които са вярвали в реда и са живели достойно.
И че бъдещето — вашето бъдеще — може да бъде по-добро единствено ако знаете откъде идвате.
Не от интернет.
Не от хаоса.
Не от забравата.
А от един народ, който е оцелявал векове — и ще оцелее отново днес стига младите да помнят историята си, да я уважават и учат от нея вместо да се подиграват на миналото.
С обич и надежда във вас,
Мери Николова, Фейсбук, един човек от онова време..
Споделено от Димитър Димитров