Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Това стана ясно по време на днешната кръгла маса на тема: „Чист въздух за здраве“, която се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването към 48-то Народно събрание. Форумът е по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.
97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂), показват измерванията на въздуха през есента и зимата. През 2019 г. замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.
Според СЗО България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.
Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев заяви, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.
„Замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България“, допълни и председателят на Комисията доц. Антон Тонев. По думите му е необходимо да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха, както и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве.
Пряката зависимост между замърсения въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др. „Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.
По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани (52.4%) заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.
Специалистите от лекарската мрежа „Въздух за здраве“ представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12% с инфекция на долните дихателни пътища.
Експертите, участващи в кръглата маса, подкрепиха предложенията на лекарската мрежа. Според „Въздух за здраве“ е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на СЗО в тази посока. Необходимо е чистотата на околната среда да се включи като ключов фактор и в Националната програма за превенция на хроничните заболявания, както и да бъде повишена експертизата на екипите на Регионалните здравни инспекции, които имат съществена роля в контрола и оценката на здравното въздействие на този проблем.
Представителят на МЗ Илия Тасев заяви, че Министерството подкрепя всички усилия от страна на институциите за подобряване качеството на атмосферния въздух, но проблемът не може да бъде решен само от МЗ, а изисква координирани усилия. „Ние успяхме да преместим проблема в Националната здравна стратегия 2030 от трето-четвърто място на първа цел. Поставени са началните стъпки и се надявам занапред да ги развиваме в правилната посока“, каза той на финала на форума.