На 23 декември Светата ни църква отбелязва успението на Преподобния Наум Охридски, на Свети 10 мъченици в Крит и на Свети мъченик Геласий. Имен ден празнува Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум.
Свeти Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли Св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
Подир смъртта на Свети Методий той, заедно със Свети Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а Св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество Свети цар Борис-Михаил, а Свети. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен Свети Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на светите Архангели и живял в него десет години.
Представил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Десетте Критски мъченици са родени в разни градове на остров Крит: Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан се родили в Гортина; Зотик – в Киос; Помпий и Агатопус – в Епинея; Василид – в Кидония; Еварест – в. Ираклия. По време на гонението на римският император Деций на остров Крит дошъл специален съдия-мъчител, по име също Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство тамошните християни. В продължение на 30 дни тези свети мъченици били изтезавани по най-различен начин: били ги с тояги и камъни; рязали ги и ги влачили по земята; стъргали ги с железни куки така, че жилите им били късани и месата им капали на земята. След това били бити с оловни пръти, докато се разчупвали костите и ставите им. Били подигравани, заплювани, ругани, но те всичко понасяли с мъжествено търпение.
Най-после съдията-мъчител ги осъдил на посичане с меч. За изпълнение на присъдата били изведени вън от града на лобното им място, наричано Алониум. В порив на мъченическа ревност те се надпреварвали кой пръв да мине по реда на посичането. Тогава Свети Теодул обявил, че пръв ще бъде онзи, който последен бъде посечен, ако види посичането на всички, без да се уплаши и без да трепне. Техните близки ги погребали на същото място, а когато престанали гоненията, патриарх Павел Изповедник открил техните свити мощи и ги пренесъл в Цариград.