С 2 месеца се увеличава възрастта за пенсиониране на хората, на които не достига трудов стаж. През 2022 г. тя вече ще е 66 години и 10 месеца и за мъжете и за жените при най-малко 15 г. действителен осигурителен стаж.
Освен това скача и възрастта за пенсиониране. През тази година тя се вдига с 2 месеца за жените на 61 г. и 10 м. за мъжете в най-масовата трета категория труд тя става 65 г. и 10 месеца, или с месец повече.
С два месеца пък се увеличава изискуемият стаж. Той вече е 36 г. и 2 месеца за жените и 39 г. и 2 месеца за мъжете. Увеличението на възрастта за мъжете и жените ще продължи плавно до достигането на 65 г. за двата пола през 2037 г. След това възрастта ще се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота. Ще нараства и стажът за трета категория до достигане през 2037 г. на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете.
Освен това от 25 декември 2021 година бе гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв. С ковид добавката от 60 лева месечно на практика минималната пенсия ще е 420 лв.
През първите шест месеца на 2022 г. пенсионерите ще продължат да получават месечната добавка от 60 лв. към своите пенсии. От антикризисната мярка ще се възползват общо 2 058 100 български пенсионери. Допълнителната сума ще се изплаща на всички пенсионери до юни 2022 г., независимо от размера на техните пенсии. За изплащането на добавките за шестте месеца правителството ще отпусне допълнителни 750 000 000 лева по бюджета на Държавното обществено осигуряване. Изплащането на добавката е за сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г.
Очаква се средният размер на пенсията да достигне 573 лева през януари 2022 г., показват изчисленията на експертите на Националния осигурителен институт.
От 25 декември 2021 г. процентът за година осигурителен стаж, без т. нар. превръщане, бе увеличен от 1,2 до 1,35 на сто. Превърнатият към трета категория труд стаж остава с тежест 1,2%. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 300 лв. на 370 лв.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, се увеличава от 1440 лв. до 1500 лв. Социалната пенсия за старост скача от 148,71 лв. на 170 лв.
Според информацията, поместена в последния бюлетин на НОИ, приетите увеличения ще водят до нарастване на пенсиите не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план. Така размерът на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер през 2024 г. се очаква да достигне 669 лева.
Мерките, влезли в сила на 25 декември, водят до допълнително увеличение на размера на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер с 84 лв. през 2022 г., 87 лв. през 2023 г. и 91 лв. през 2024 г., което е с между 16-17 на сто повече над размера, който би се получил, ако промените в пенсионното законодателство не бяха приети.
Минималната работна заплата от първи януари пък вече е 710 лева, което означава, че ще бъде увеличена с 60 лв.
Партиите от коалицията, която състави новото правителство, подкрепиха идеята за автоматично определяне на минималната работна заплата като процент от средната работна заплата. Конкретен процент не бе фиксиран, но от БСП и ИТН се обединиха около 50%.
Бе постигнато и съгласие за определянето на максималния осигурителен доход, който сега е 3000 лв. Занапред процентът ще бъде на база средната работна заплата, като все още не е вписано точно число.
Все още не е ясно какво ще се случи с политиката за подпомагане на семействата с деца и така на практика остава открит въпросът дали ще бъде продължена данъчната отстъпка от 450 лв. на дете и за доходите от 2022 г., която зависи от гласуването на бюджета за следващата година. Очаква се проектобюджетът за следващата година да влезе за обсъждане в парламента до края на януари.
През есента на 2021 г. депутатите от 46-ото народно събрание решиха обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството да се увеличи на 650 лв., след като години наред беше 340 лв. Това стана с промени в Закона за държавното обществено осигуряване. Така на практика майките получават с по 310 лв. повече за втората година майчинство.
От началото на 2022 г. предстои размерът да не се намалява, а да бъде увеличен спрямо скока на минималната заплата.
По предложение на депутата от ДБ Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лева. Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%, при положение че работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за детегледачки.
Ще има ваучерна система за подпомагане на родителите с неприети деца от десетмесечна възраст нагоре.
Предвижда се и разширяване на възможността за алтернативна грижа за децата когато има квалифицирани специалисти за грижа, тъй като в момента има проблем с липсата на места за построяване на детски градини.
Фокусът на финансовия ресурс трябва да е към разширяване на местата. Управляващите се обединиха и по темата държавните детски ясли и детски градини да бъдат безплатни за децата.
Предстои да се вземе решение и да се отдели перо в бюджет 2022 за безплатни лекарства за деца до 14 години. Това вече беше предвидено в коалиционното споразумение на управляващите партии. В споразумението е заложено и преразглеждане на стратегията за дългосрочна грижа: електронно управление на услугите в домашна среда, включително на патронажна грижа, преразглеждане на капацитета, качеството и ефективността на услугите, обособяване на грижата за възрастни хора с отделен бюджет като част от здравната грижа.
Заложено е още и да има дебат по темата грижата да бъде част от осигурителната система или от социалното подпомагане, което също трябва да се включи в предстоящия бюджет 2022.