Възрастта за пенсиониране да зависи от очакваната продължителност на живота, пише "Труд".
Това предлага Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в свое заключение във връзка с предизвикателствата за бюджетите на страните членки заради застаряването на населението.
Проблемът с увеличаване на дела на възрастните хора е разгледан на последното заседание на ЕКОФИН, на което е участвал и служебният министър на финансите Асен Василев.
И сега в Кодекса за социално осигуряване (КСО) е записано, че до 2037 г. възрастта за пенсиониране на мъжете и жените постепенно ще бъде увеличена до 65 години.
А след това възрастта за получаване на пенсия ще зависи от нарастването на средната продължителност на живота. Но в КСО не е записана формула за определяне на тази възраст.
Ако предложението на ЕКОФИН и текстовете в КСО бъдат изпълнени, възрастта за излизане в пенсия ще расте, защото прогнозите сочат, че и продължителността на живота ще нараства.
През 2020 г. средната продължителност на живота в България е 73,6 години, като заради пандемията намалява от 75,1 години за 2019 г., показват данните на Евростат. Българите имат най-малка продължителност на живота сред гражданите на ЕС.
Но според прогнозите на Евростат за следващите 20 години (до 2040 г.) средната продължителност на живота у нас ще нарасне с 5-6 години и за мъжете ще стане 76,7 години, а за жените - 82,8 години.
Това означава, че хората в България, които в момента са на възраст около 45 години ще живеят по-дълго от своите родители, но може да се наложи да излязат в пенсия доста след като навършат 65 г.
За днешните млади хора на по 20 години излизането в пенсия може още повече да бъде отдалечено във времето, защото според прогнозите на Евростат продължителността на живота в България през 2070 г. ще бъде средно 82,9 години за мъжете и 87,7 години за жените.
Ако възрастта за пенсиониране не бъде повишена, през 2070 г. мъжете ще взимат пенсия средно 21,4 години, а жените - 24,7 години.
Това е доста повече от времето, което днешните пенсионери може да се радват на получаваните от хазната суми - около 14 годни за мъжете и 18 години за жените.
В резултат необходимите пари от държавната хазна за изплащане на пенсиите ще нараснат. А обвързването на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота ще намали разходите за пенсии, посочват от ЕКОФИН.
Застаряването на населението е голямо предизвикателство за страните от ЕС, пише в доклада на ЕКОФИН. А България е сред страните от ЕС с най-застаряващо население.
Ако към момента за всеки човек на възраст над 65 години има трима в трудоспособна възраст, до 2070 г. ще има по-малко от двама души. Продължаващото нарастване на очакваната продължителност на живота ще допринесе за “посивяване” на населението, пише в документа.
Затова сред препоръките на Брюксел е възрастта за пенсиониране да зависи от очакваната продължителност на живота и да се насърчава активния живот на възрастните хора, така че да работят по-дълго време.
За целта трябва да се подобри достъпът на хората до качествени здравни услуги, пише в документа на ЕКОФИН.
Населението намалява до 5 млн. души
Делът на хората над 65 години в България ще нараства и през 2050 г. надмине 30% от населението. А през следващите години ще остане над това ниво, посочват от ЕКОФИН.
Причините за това ще са по-дългият живот и намаляването на населението.
Според прогнозата на Евростат, населението на България ще намалее от малко под 7 млн. души в момента, на малко повече от 5 млн. души през 2070 г. Сега хората над 65 г. са близо 1,5 млн., а пенсионерите са над 2 млн.
Хората в трудоспособна възраст между 20 и 64 години са над 4 млн.
Съотношението между хората над 65 години и тези в трудоспособна възраст ще нарасне близо два пъти от около 36% в момента до 66% през 2060 г., посочват от ЕКОФИН.
Тогава хората над 65 г. се очаква да бъдат над 1,7 млн., а тези в трудоспособна възраст - 2,6 млн.