Това, че Северозападна България е грижа на политиците от всякакви цветове само по време на предизборни кампании е ясно вече дори на децата. Този забравен и от Господа край съществува кажи-речи на автопилот. Влезеш ли в страната откъм Дунав мост 2 те обзема мъка още при първите километри – пътищата са „дупка до дупка“, срещаш често ограбени и зарязани къщи и обрасли дворове на отишлите на гурбет собственици, старци и ромски тумби на селските площади.
Не са в по-добро състояние и релсовите пътища в региона. Разхлабени и липсващи болтове - такова е състоянието на релсовия път Монтана- Берковица. Разстоянието между двата града е около 20 километра, а влаковата композиция го изминава за близо час. За да е сигурно, че пътниците ще стигнат до крайната спирка, локомотивните машинисти карат бавно и пътуването е над 50 минути. Към отчайващата ситуация трябва да прибавим и обраслия с трева релсов път, като на места той въобще не се забелязва.
Отделен въпрос е състоянието на вагоните, изпращани в този участък от железопътното ведомство – ожулени, с дупки, мръсни, скърцащи и тракащи, с миризливи тоалетни, ремонтирани вероятно през миналия век. Повдига ти се, когато седнеш на разкъсаната и непрана от години влакова седалка. Надали чиновниците от железопътното ведомство ще се седят за участъка, дори когато стане... поредният инцидент.
Защото Северозападът е в дневния ред на политиците само в предизборно време. И то, предизборното време наближава – след няколко месеца са изборите за местна власт. Дано някой местен кандидат с поне малко алтруизъм в кръвта си се захване и реши проблема с болтовете на релсовия път Монтана- Берковица, докато все още не е станал някой сакатлък, както казват местните хора. Какво ли, ако някой помогне да се реши проблемът със скоростния път Видин-Ботевград?! Май много се размечтах…
Каролина Краева