На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.
В Българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници! В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.