Отбелязват 115 г. кооперативно дело в община Мездра

„Главните виновници“ за създаването на типченската кооперация са тогавашните народни учители Стоян Ив. Чорбанов, Георги Кръстев и Йордан Кръстев, които са избрани съответно: първият в Контролния съвет, вторият известно време е председател на Управителния съвет, а третият - касиер-деловодител (2). За бързото развитие на кооперацията допринася много и Петър Калчев, бивш банков чиновник при Б.З.Б. - клон Враца.

Дългогодишен председател на Управителния съвет (17 години) е учителят Томо Дилов, а касиер-деловодител (10 години) - Марин Кузманов. Заслужили дейци са още бъдещият депутат земеделец Иван Кожухаров и дългогодишните касиер-деловодители Кръстю Иванов и Иван Йорданов.

В първия Управителен съвет влизат: Никола Вунчев - председател, Коцо Братинов - касиер-деловодител, и членове - Кръстю Стоянов, свещеник Петър х. Иванчов, Атанас Петков и Георги Стоянов. В Контролния съвет са избрани Георги Кръстев - председател, и членове - Стоян Ив. Чорбанов, Петко Тодоров, Петко Григоров и Панталей Попов.

Уставът на кооперацията е утвърден от Врачанския окръжен съд с Определение №84 от 14 май 1907 г., а обявлението за регистрацията й е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 179 от 1907 г. (3)

Основни дейности на Потребителна кооперация „Пчела“ са кредитиране на нейните членове, влогонабиране, общи продажби, доставка и преработка. Кооперацията подпомага с кредити строежа на частни къщи в популярния тогава английски архитектурен стил.

През 1915 г. отваря врати кооперативен магазин с пръв магазинер Косто Лишков, който по време на войните е сменен от Петко Григоров. Кооперацията изкупува пашкули, грозде, сливи, орехи, облагородени лозови пръчки, ябълки, круши, яйца, мед, птици и др. Типченските сливи достигат до пазарите в столицата, а типченското грозде - чак до Лондон, Мюнхен и скандинавските страни. Бубарите от селото участват в Парижкия панаир, а славата на типченските пипиниери се разнася из цяла България.

През следващите десетилетия ПК „Пчела“ бързо се разраства: след 1909 г. в нея членуват вече 135 селски стопани, през 1921 г. - 266, а през 1940 г. - 214. (4)

От 1911 г. тя обработва колективно демонстративна овощна градина, а през 1925 г. е построена плодосушилня с четири пещи за печене на сливи, открива казан за варене на ракия и произвежда мармалад. (5) От 1932 г. открива кооперативна варница, мандра и касапски отдел. През 30-те години изработва траверси и открива собствен склад на гара Ребърково, а от 1938 г. организира продажба на десертно грозде в чужбина и билкосъбиране.

През 1929 г. съвместно с местното кметство в центъра на Типченица е построена двуетажна сграда, върху фасадата на която е изписан мускетарският девиз: „Единъ за всички - всички за единъ“.

През 1937 г. под ръководството на Петко Йотов е създадена младежка кооперативна група. (6)

През 1948 г., е завършен новият кооперативен дом, който първоначално служи за мандра, склад за напитки и касапница, а по-късно в него се настаняват канцелариите на ТКЗС-то и на кооперацията и е разкрит магазин за конфекция.

От 1957 г. започва да функционира кооперативна фурна с пръв хлебар Цветко Лалов.

При уедряването на кооперациите у нас през 1978 г., заедно с останалите кооперации в района, Потребителна кооперация „Пчела“ се влива в Градска потребителна кооперация „Наркооп“ - Мездра, наследник на която днес е Потребителна кооперация „Труд“. В края на 1989 г. кооперацията има 311 членове, към нея работят три търговски магазина и два обекта за обществено хранене.

Дългогодишни магазинери в кооперацията са Борис Петков, Йордан Наков, Петър Христов, Петко Цветков, Йордан Якимов, Митка Василева, Стоянка Георгиева и Цветана Николова, а продължително време служители в нея са Димитър Вълков, Любомир Томов, Йордан Тотков, Никола Кожухаров, Спас Панталеев, Илинка Недялкова и Стоян Николов.

През първите три десетилетия на миналия век в Мездренския край са създадени още 30 кооперативни сдружения:

• през 1907 г. - Потребителна кооперация „Братство“ - с. Долна Кремена,

• през 1908 г. - Земеделческо спестовно-заемно дружество „Взаимност“ - с. Лютидол, Земеделческо спестовно-заемно дружество „Трудолюбие“ - с. Руска Бела, Земеделческо спестовно-заемно дружество - с. Лютиброд и Кредитна кооперация „Пробуда“ - с. Моравица,

• през 1909 г. - Земеделческо спестовно-заемно дружество „Защита“ - с . Боденец,

• през 1910 г. - Кредитно потребително дружество „Тържище“ - с. Старо село,

• през 1911 г. - Районен съюз на земеделските кооперации - с. Мездра и Кооперативно-земеделческо спестовно заемно дружество „Пробуда“ - с. Дърманци,

• през 1912 г. - Земеделческо спестовно-заемно дружество „Напредък“ - с . Ребърково и Земеделческо спестовно-заемно дружество – с. Зверино,

• през 1913 г. - Спестовно-заемно дружество „Селянин“ - с. Игнатица,

• през 1914 г. - Кредитна кооперация „Светлина“ - с. Лик,

• през 1919 г. - Работническо потребителна кооперация „Напред“ - с. Мездра и Земеделческо-кооперативно-потребително сдружение „Земеделец“ - с. Влашко село (дн. с. Царевец), Земеделски кредитен синдикат - с. Горна Кремена, Кооперативно потребително дружество „Медна“ - с. Елисейна и Земеделско спестовно-заемно дружество „Орало“ - с. Горна Бешовица,

• през 1920 г. - Районен кооперативен синдикат „Искър“ - с. Мездра,

• през 1923 г. - Кредитно кооперативно сдружение „Популярна банка“ - с. Мездра и Кредитно кооперативно дружество „Сила“ - с. Оселна,

• през 1930 г. - Кредитна кооперация „Подем“ - с. Долна Кремена и Каменоделна ТПК „Врачански камък“ - с. Мездра,

• през 1931 г. - Горска трудово производителна кооперация „Ржана“ - с. Оселна,

• през 1932 г. - Кредитна кооперация „Солидарност“ - с. Цаконица и Кредитна кооперация ‚Съгласие“ - с. Старо село,

• през 1934 г. - Маслодайна ТПК „Орел“ - с. Мездра,

• през 1935 г. - Кредитна кооперация „Косматица“ - с. Кален,

• през 1936 г. – Районна потребителна кооперация „Искърски плод“ - с. Мездра,

• през 1937 г. - Кредитно кооперативно сдружение „Труд“ - с. Крапец. (7)

На 3 юли 1989 г. на съвместно заседание на Управителния и на Контролния съвет на Потребителна кооперация - гр. Мездра, на основание Указ №56 за стопанската дейност на Държавният съвет на Народна Република България, е решено тя да бъде пререгистрирана в Потребителна кооперация "Труд". Кооперацията е регистрирана с решение на Врачанския окръжен съд от 13 юли 1989 г. 

***

В 115-годишната история на кооперативното движение в община Мездра са организирани три големи чествания. На 8 ноември (Димитровден по ст. стил) 1937 г., събора на Типченица, е отбелязана 30-годишнината от основаването на Потребителна кооперация „Пчела“, на която присъства проф. Грозю Диков - председател на Общия съюз на българските земеделски кооперации (9). През м. декември 1987 г. в гр. Мездра е чествана 80-годишнината, а през м. ноември 2007 г. - 100-годишният юбилей на кооперативното дело в нашия край. (10)

 

1. Николов, Богдан. От Искър до Огоста: История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг, София, 1996 г., с. 429-430.

2. Искърски фаръ, бр. 361, 9 ноември 1937 г., с. 1-2.

3. Константинова, Снежина. Научна сесия: 100 години Община Мездра, Враца, 1998 г., с. 155.

4. Държавен архив - Враца, ф. 515к, оп. 1, а. е. 2, л. 9; а. е. 3, л. 113 и а. е. 5, л. 214.

5. Пак там, а. е. 5, л. 62-63, 72 и 78.

6. Пак там, а. е. 5, л. 11.

7. Константинова, Снежана. Научна сесия: 100 години Община Мездра, Враца, 1998 г., с. 150-170.

8. Мездра XXI век, бр. 28, 21 ноември-5 декември 2007 г.

9. Искърски фаръ, бр. 361, 9 ноември 1937 г., с. 1-2.

10. Мездра XXI век, бр. 29, 5-19 декември 2007 г.