Пандемията сви консумацията на вино наполовина. Това отчитат производители в началото на кампанията по гроздобер, съобщи Нова телевизия.
Огромни количества вина залежават в избите, а разходите за производство на новата реколта - растат. В същото време избите се готвят за отлична като количество и качество реколта тази есен.
Очакванията са тази година да бъдат произведени 145 000 т грозде, от което да се произведе 100 млн. литра вино. Пандемията и затварянето на заведенията е намалило износа и потреблението, което е по принцип е 110-120 млн.литра. Затова и над 83 млн.литра са в запас в избите. "Първо тръгна много добре, но имаше много суша", коментират лозари от Мелнишко. В Пловдивско пък очакват по-добра реколта от предишната. "Миналата година берем по това време, а сега не сме започнали. Но се очертава по-добра реколта", коментират лозарите от Тракия. Така реколтата в страната по прогнози ще е с 20% повече. Тя ще даде и по-добро качество. От избите пък ще излязат 100 млн. литра вино. 327 пък са винарските предприятия в страната, като броят им нараства.
В избите обаче застояват вина от предишни години, заради пандемията. Според производители драстично са спаднали сделките за експорт. Някои дори са продавали на безценица стари вина, за да освободят избите си. В България се консумира 100-120 млн. литра вино годишно, като през последната година потреблението е намаляло. по данни на бранша 40% е спадът на консумация, заради затворени заведения.
По данни на Националното сдружение на българските лозари, цитирани от БНР, лозята у нас са намалели над 5 пъти за последните 20 години от 1,6 млн. дка, лозята са останали едва 300 хил. декара, като останалите са изкоренени или изоставени. България е единствената страна, в която не са предвидени национални доплащания за този традиционен поминък, а причината е, че виненото грозде не се признавало за плод и не може да бъде подпомагано както останалите плодове и зеленчуци. Липсата на субсидии у нас прави лозарството неконкурентно, тъй като ежегодно българският пазар е залят с по-евтино грозде от съседните страни, където стопаните получават сериозно подпомагане.
Директорът на Изпълнителна агенция по лозята и виното Красимир Коев, категорично опроверга тези твърдения и уточни, че в момента лозовите масиви у нас са около 600 хил. дка и всяка година, според европравилата, ги увеличаваме с по 1 на сто. „Площите се увеличават“, каза той за „Монитор“. Той припомни, че 90% от разходите за създаването на нови лозя се компенсират със субсидия. „За това и няма как след това да се подпомага лозарството, извън отпусканите по 17 евро на декар. Това предвижда политиката на ЕС за лозарство и винопроизводство“, подчерта Коев.
Шефът на НЛВК обясни свиването на площите от преди 20 години с факта, че при влизането ни в Евросъюза преди 14 години България е декларирала площи с лозя. При проверка от Брюксел се оказва, че част от тях се оказват само на книга, като мястото на някои от тях вече имало построени хотели. „Това се отнася основно за Черноморието. След това се установило, че заявените от нашата страна площи са били по документи от 80-те години на миналия век“, поясни той.
В момента друг проблем мъчи малките лозари в страната и това са ниските изкупни цени. Преди дни те протестираха и искат те да са не-малко от 1,50 лв. за килограм, за да могат да си покрият разходите. Засега те не били обявени, но те се определяли от частни изби, които имат собствени лозя. Въпросът е къде ще отиде гроздето на сводобните лозари, земеделските производители и земеделските кооперации. Засега цената е изключително ниска - движи се около 60 ст.