Последните избори за парламент на 2 април сериозно объркаха понятието ни за млади можещи хора. Ще попитате защо твърдя това? Свидетел съм как много 20-30 годишни момичета и момчета, със скъпарски айфони в джоба, гласуваха в изборното помещение с… хартиена бюлетина, а 80-90-годишни дядовци и баби – с машина.
Временна деменция ли бяха получили младежите, еднодневен ковид ли "изпи" мозъчните им гънки или просто им беше наредено да гласуват по този начин? Изключвам болестното състояние, защото познавам някои от тези млади гласоподаватели, които работят в институции и то – с компютър. Остава вероятността това да е някаква партийна депеша. Знае ли човек? Изключвам тук онези баби и дядовци в малки населени места и обезлюдени селца, които и без това гласуват с хартиена бюлетина, защото са по-малко от 300 човека и машина не им се полага.
По думите на зам.-председателя и говорител на ЦИК Росица Матева около 1,5 милиона души са гласували с машина, а, 1,1 милиона са предпочели хартията. В тази сума са включени и гласоподавателите от малките изборни секции. Тогава?
Имаше ли необходимост от превръщането на машините само в печатащи устройства? Имаше ли необходимост в изборните секции да се броят два вида… бюлетини? Имаше ли необходимост да се заменя оригиналната хартия в машините с нова, с по-широк отвор, който даваше грешка през 2-3 гласувания? Имаше ли необходимост отново да припадат хора при приемането на изборните книжа?
Въпросите са много. На тях трябва да отговорят онези, които промениха изборните книжа „в събота пред Великден“. Поне тези еквилибристики да бяха увеличили резултата им, та от измислените затруднения да имаше някаква полза…
Но и това не стана. Нещо повече. За малко най-яростните партийни привърженици на хартията да не хванат „последния влак“…
Каролина Краева