В периода 12-13 юли в Брюксел се проведе първото работно посещение на българските представители в мрежата „Изграждаме Европа с представители на местното самоуправление“.
Участваха 22 представители на българските местни власти, сред които кметовете на Мездра, Силистра, Сърница, Суворово, Кнежа, Свищов, Главиница, Перущица, председатели и съветници в общинските съвети от Стара Загора, Доспат, Сапарева баня, Плевен, Болярво, Габрово, Пловдив, Костенец, Гурково, Малко Търново, Враца, Карлово, Ардино, Добри. Делегацията проведе срещи с представители на Европейската комисия (ЕК), в рамките на които бяха засегнати теми като дългосрочната визия за развитието на селските райони, общата селскостопанска политика, управлението на политиката за сближаване през настоящия програмен период, програмите Еразъм+, План за действие за цифрово образование, политики за устойчиво развитие и борба с изменението на климата и други. Местните представители посетиха и Съвета на ЕС и Европейския парламент (ЕП).
Групата бе приветствана от г-н Алесандро Джордани, ръководител на звеното „Мрежи в държавите-членки“ в ГД Комуникация на ЕК. Той представи накратко дейността на звеното, както и какви са основните цели на мрежата „Изграждаме Европа с представители на местното самоуправление“ (BELC). Г-н Джордани посочи, че до този момент са организирани пет групи и посещения на местни изборни лица от държави членки на ЕС. Той посочи, че не счита BELC за класическа мрежа, като например Европа Директно, а по-скоро като партньорство. В този смисъл ЕК счита участието на българските и останалите изборни лица в мрежата за изключително важно и разчита на партньорството с тях, за да могат политиките и дейностите на ЕС да достигат до гражданите, както и за обратна връзка от тях.
Желанието е участниците от всички страни да се обединят в мрежи с общи интереси и цели, като споделят и помежду си опит и експертиза. Г-н Джордани посочи също, че чрез Мрежата ЕК има за цел да осигури директен достъп на местните власти до институцията, което да подкрепи допълнително съвместното идентифициране и намиране на решения на конкретни проблеми.
Освен традиционното получаване на материали и информация при отправяне на конкретни запитвания, с участниците бе споделено, че ще им бъде осигурен достъп до платформата Футуриум. През настоящата година се планират и няколко уебинара на български език. Потенциалните теми, които българските местни власти посочиха за уебинарите са управлението на европейските фондове, управлението на отпадъци от гледна точка опазване на околната среда, дигитализацията и смарт градове.
Г-н Джордани посочи, че проектът няма за цел да решава конкретни проблеми по места. Това е проект за комуникация и в тази връзка година преди изборите за нов ЕП е изключително важно ангажирането на гражданите и подобряване разбирането им за европейските политики и възможностите за тяхното участие в процесите на вземане на решения. Той подчерта, че от участниците в мрежата не се очаква да изпълняват комуникационната стратегия на ЕК, но разчитат на съдействие за популяризиране на приоритетите и дейностите й. Проектът няма политическа насоченост и всеки информационен материали, които участниците получат може да бъде адаптиран на база съответните нужди и преценка преди да се предостави пред общността.
В тази връзка отправи призив към участниците да се включат в инициативата за популяризиране приоритетите на ЕК за следващата година и събирането на обратна връзка от гражданите. За целта се планира на 13 септември, когато ще се състои и годишната реч на председател на ЕК за състоянието на Съюза, да бъдат организирани информационни събития.
Подкрепа в организацията ще окажат центровете Европа Директно. Целта е след съвместното изслушване на речта и запознаване с приоритетите на ЕС за следващата година да се проведе дискусия посредством която да се получи обратна връзка от гражданите.
Групата бе запозната с основните комуникационни приоритетите на ЕК от г-н Ангел Беремлийски от ГД Комуникация на ЕК. Сред основните акценти очаквано са войната в Украйна, енергийният и дигитален преход, предизвикателствата пред енергийната независимост и климатични промени, политиката на сближаване и др.
Българските местни власти получиха и актуална информация за Дългосрочна визия за селските райони и Пакта за селските райони, чиито хоризонт е 2040 г. Марио Милушев, директор в ГД Земеделие и развитие на селските райони на ЕК посочи накратко 10 цели на визията и основните акценти от плана за действие. Той също сподели с участниците и информация за основните елементи на българската Стратегия за развитие на селските райони. Г-н Милушев подчерта важността на Пакта за селските райони, имащ за цел да послужи като платформа за насърчаване на националните и местни власти и други заинтересовани страни да работят заедно. Той посочи и специфичната ситуация на България, която е единствената страна където селските райони се подкрепя само чрез средства от ОСП.
Бенджамин Феърбрадър, също от ГД Земеделие и развитие на селските райони на ЕК говори пред делегацията за Стратегическия план 2023-2027 и помощта за младите фермери. Той посочи, че Стратегическият план на България е в размер на 7,7 млрд. евро, от които 5,6 млрд. евро са европейско финансиране. той обърна внимание, че страната ни е единствената, която е наложила максимален таван на директните плащания за фермерите.
По темата за еврофондовете и регионалната политика Агнес Монфре ръководител на звено в ГД Регионална и селищна политика на ЕК и Петър Христов от същата генерална дирекция представиха основни акценти от приключващият програмен период 2014-2021. Тревожна е степента на усвояване на средства в България – от предвидените 11 млрд. евро за 2014-2020 са усвоени 69%, което е под средното ниво за ЕС. Най-слаби резултати в усвояването се отбелязват в сферата на околната среда – само 60%.
Участниците бяха запознати и с това как средства от Кохезионната политика са били преразпределени за различните механизми и програми вследствие кризата с коронавируса, войната в Украйна и инфлационните процеси.
За настоящият програмен период като основан промяна посочиха, че Югозападният регион вече не попада в категорията на по-слабо развитите, както и изискването 50% от средствата по политиката за сближаване (4 млрд. евро) да бъдат инвестирани в Северна България, с оглед намаляване разликите в развитието. От хоризонталните въпроси бе посочена нуждата от подсилване на административния капацитет, както и фокусът върху ползването на финансови инструменти. Представителите на ЕК споделиха, че България е една от страните с много добър опит в използването на подобни механизми. По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост признаха сложността от многото преплитания на политики, както и организациите които изпълняват и управляват изпълнението.
Антоанета Ангелова-Кръстева, директор „Иновации, цифрово образование и международно сътрудничество“ в ГД Комуникация на ЕК акцентира основно върху програмата Еразъм+. Тя посочи, че през настоящият период бюджетът е двоен и възлиза на 26 млрд. евро. По отношение на Плана за цифровите умения България разполага с 442,4 млн. евро за инвестиции.
В разговора с директорът на дирекция координация и администрация в кабинета на председателя на ЕК Живка Петрова бяха обсъдени редица наболели теми пред българските общини като процеса на децентрализация, финансовите корекции при плащания по проекти, изпълнявани с европейски средства, изграждане на ключова транспортна инфраструктура и др.
По време на посещението в Съвета на ЕС делегацията получи информация за процеса на вземане на решение в ЕС, структурата на Съвета и функциите, както и информация за Генералния секретариат на Съвета и ротационните председателства.