На 20 януари църквата почита паметта на свети Евтимий, патриарх Търновски и на Свети Евтимий Велики. Носещите името Евтим празнуват имен ден.
Свети патриарх Евтимий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Той е роден между 1320 и 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград.
Свети Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Свети Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Молдова, Влашко и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм. Патриха Евтимий е изпратен на заточение в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402–1404 г.
Свети Евтимий Велики се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковно служител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Иноческото житие допаднало на преподобни Евтимий и при едно поклонение в Йерусалим той се настанил в известната тогава Фаранска лавра. Тук се свързва със своя ученик, преподобния Теоклист, с когото се оттегля да живее от 411 г. В пещера на десет километра от Йерусалим. Но мълвата за техните подвизи скоро събрала около убежището им много монаси и други благочестиви люде. Скоро в пещерата се появила църква, а наоколо възникнало монашеско общежитие, на което свети Евтимий станал игумен. Това било основата на бъдещия прочут Теоктистов манастир. Самият Евтимий, придружен от ученика си Дометиан, се оттеглил в пустинята Рува при Мъртвото, която през 492 го Свети. Сава Освещени преустроил това място в крепостен манастир. През 423 година Евтимий се уединил в пустинята Зиф и се настанил в същата тъмна пещера, в която някога Давид се скрил от Саул. Но жителите на Аристобула му построили църква с манастир, в който той обърнал в православието много манихеи. Преподобни Евтимий Велики и оттук избягал и заел една пещера на три мили от Теоктистовия манастир. Оттук Евтимий развил огромна душеспасителна дейност, в резултат на която била открита за бедуините специална епархия. С усърдие Свети Евтимий съдействал за внедряване решенията на ІІІ Вселенски събор в Ефес от 431 г. против несторианската ерес и на ІV Вселенски събор в Халкидон от 451 г. против Евтихий. Той обърнал към православието съпругата на Теодосий ІІ императрица Евдокия, която поддържала монофизитството. Починал през 473 година.