От 24 до 27 юни във Винарски комплекс „Шатони“ край Мездра се проведе пленер по живопис, посветен на 110 години от рождението на художника Димитър Македонски-Макето (1914-1993 г.)*. Организатори на артфорума бяха Градска художествена галерия (ГХГ) - Мездра и Община Мездра.
В пленера взеха участие 5-ма мездренски художници от различни поколения: Ана Николова, Ивелина Ивова, Иво Ангелов, Кристина Котларска и Светла Дамяновска. Те сътвориха 12 картини с акрилни бои, графики и рисунки с молив, вдъхновени от природните красоти в околностите на родното село на Димитър Македонски - Дърманци:
• Ана Николова - „Опиянение“ и „Ухание“,
• Ивелина Ивова - „Към винарната“ и „Високо до облаците“,
• Иво Ангелов - „Терасата“, „Хоризонт“ и „Хотел „Шатони““,
• Кристина Котларска - графиките „Пейзаж от „Шатони“ и „Вино и любов“,
• Светла Дамяновска - рисунките с цветни моливи върху бял картон „Еньовденска привечер“, „Юнско слънце“ и „Лятна буря“.
Живописните творби, графики и рисунки с молив, създадени по време на пленера, ще бъдат подредени в Обща художествена изложба, която ще бъде открита през месец септември.
Това е поредният пленер по живопис, организиран от ГХГ - Мездра и Община Мездра през последните 10 години. Първите се проведоха през 2014 г. и 2015 г. в рамките на Фестивал на изкуствата „Free fest: Магията на Мездра”, а останалите: през 2016 г. - „Почит към Павлин Коцев”, през 2018 г. - „Юбилейно за Николай Кучков”, през 2019 г. - „Юбилейно за Любомир Минковски“, през 2020 г. - „Юбилейно за проф. Иван Фунев“, през 2021 г. - „Почит към Върбан Бояджийски“ и през 2023 г. - „Юбилейно за Георги Чайковски”.
През 2015 г. се проведе Симпозиум по екстериорна дървопластика „Дядо Йоцо гледа”, а 2016 г. - Симпозиум по интериорна дървопластика „Петко Мичев”.
Наесен ГХГ - Мездра и Община Мездра ще организират пленер по живопис, посветен на 90 години от рождението на художника Любомир Минковски (1934-2022 г.).
***
Димитър Македонски (1914-1993 г.) е роден на 14 ноември 1914 г. в с. Дърманци, Врачанска околия, в семейството на Иракли и Евтимия Македонски.
Баща му Иракли Македонски (1885-1954 г.) е дългогодишен учител и училищен инспектор в Искърския край през първата половина на миналия век, както и кмет на селата Дърманци и Рашково, Орханийско, а майка му Евтимия Македонска (1888-1958 г.) произхожда от заможно земеделско семейство от с. Вълчедръм, Фердинандско.
Дядото на художника, на когото е кръстен - Димитър Ив. Македонски (1861/62-1917 г.), е български революционер и строител, роден в с. Прогър, Костурско, Македония (дн. Progër в Албания, окръг Девол, област Корча), участник в четата на войводата Лазо (Лазар) Юруков, а впоследствие сформирал своя собствена чета в родния си край.
През 1944 г. Димитър Македонски завършва Художествената академия в столицата, специалност „Живопис”, в класа на проф. Никола Ганушев. От 1947 г. до 1965 г. работи като уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ).
Той е един от ярките представители на българската живопис през втората половина на XX век. Твори предимно в жанровете портрет, пейзаж и натюрморт. Картините му са издържани в духа на реализма, като в тях преобладават меките, пастелни тонове. Портретите му са майсторски изпълнени, отличават се със задълбочен психологизъм.
Има 12 самостоятелни изложби - в София (1948, 1955, 1959, 1965, 1978 г.), Мездра (1962 г.), Гоце Делчев и Сандански (1965 г.), Враца (1967, 1979 г.), Хасково (1980 г.), Бургас (1983 г.), както и участия в множество общи художествени изложби.
Негови живописни платна са притежание на Национална художествена галерия, СГХГ, Художествена галерия „Иван Фунев“ - Враца, Художествения фонд на МВнР и др., както и на частни галерии и колекционери в България, Бразилия, Естония и Унгария. Във фонда на ГХГ - Мездра се съхраняват 13 негови картини, а в този на Художествена галерия „Иван Фунев“ - Враца - 16.
Носител е на „Наградата на София“ (1973 г.) и на Орден „Кирил и Методий“ - I степен (1974 г.), във връзка с неговата 60-годишнина.
Димитър Македонски умира на 27 май 1993 г. в София на 78-годишна възраст, погребан е в родното му село Дърманци.
Мирослав Гетов, снимки: Павел Петров/ Община Мездра