Първият почетен гражданин на Мездра е крупният индустриалец и дарител Иван Балабанов (1887-1969 г.) - главен акционер в редица търговски дружества и застрахователни компании у нас, между които Спиртна фабрика „Тодор Балабанов” и Памукотекстилна фабрика „Бахава” на гара Мездра, както и собственик на ВЕЦ, построена от него край с. Брусен.
На заседанието си от 3 февруари 1943 г. Общинският съвет под председателството на кмета Иван Тошев решава: „Прогласява г-нъ Иванъ Т. Балабановъ, житель на ст. София и членъ на фирмата „Т. Балабановъ” А. Д. - София, за почетенъ гражданинъ на село Мездра.” (1) за направените от него „въ разни времена дарения и помощи на общината”: 1 100 000 лв. през периода 1925-1929 г. за строежа на училище „Тодор Балабанов”; 400 000 лв. през 1930 г. за съграждането на храм „Св. Георги”; през 1937 г. продава на кметската управа при изгодни условия двуетажна масивна сграда на ул. „Христо Ботев” за Общински дом; построява чешма за публично ползване с постоянно течаща питейна вода при спиртната фабрика от собствения си водопровод „Баданец”; през 1943 г. отстъпва безплатно „за вечно ползване” от жителите на с. Брусен електрическата мрежа за осветление на улиците и на обществените заведения в селото; дарява безвъзмездно на Общината 300 000 лв. с препоръка да се употребят за „благоустройствени, народополезни и человеколюбиви цели”.
В знак на признателност към дарителя „за проявените отъ него извънредни грижи и заслуги къмъ Мездра” Общинският съвет „наименува булеварда, водещъ отъ училището „Т. Балабановъ” - Мездра за къмъ резервуара и парка на същото село, „Булевардъ Иванъ Т. Балабановъ.” (2) Същевременно местният парламент натоварва кмета Иван Тошев, секретар-бирника Стоян Велчев и общинския съветник Илия Йорданов да поднесат това решение на лауреата в „специална папка-адресъ”.
Три години по-късно, на 2 март 1946 г., Иван Балабанов отново е обявен за почетен гражданин на Мездра - този път по препоръка на Отечественофронтовския комитет. (3) Към горепосочените мотиви са добавени дарените от Балабанов през периода 1942-1946 г. в местната хазна 1 300 000 лв. за „благоустройствени, человеколюбиви и народополезни цели” и внасяните ежегодно от него данъци и налози, които надхвърлят ¼ от общинския бюджет.
***
Традицията за удостояване с това високо обществено звание е възродена през 1969 г., по времето, когато председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Градския общински народен съвет (ГОНС) е инж. Любомир Йотов (1966-1976 г.).
На 15 ноември 1969 г. Изпълкомът решава да бъдат удостоени с почетно гражданство художниците проф. Иван Фунев (1900-1983 г.), проф. Илия Петров (1903-1975 г.), проф. Борис Колев (1906-1982 г.), Боян Петров (1902-1971 г.), Владимир Цветков (1916-1993 г.) и Георги Чайковски (1923-1984 г.), поетът Павел Матев (1924-2006 г.) - председател на Комитета за изкуство и култура (КИК), и изкуствоведа проф. Атанас Божков (1929-1995 г.) - зам.-председател на КИК „в чест на 25-годишнината от социалистическата революция и активно участие в подготовката и откриването на (б. а. първата обща) художествена изложба в гр. Мездра” (17 октомври - 17 ноември 1969 г., Младежки дом). (4)
Две години по-късно, през 1971 г., ИК на ГОНС връчва високото отличие на двама видни комунистически функционери: Иван Абаджиев (1930-2006 г.), кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, и на Димо Дичев (1902-1982 г.), народен представител и председател на ЦК на Съюза на борците против фашизма и капитализма за „големите им заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра.” (5)
През 1972 г. почетен гражданин на Мездра става тогавашният посланик на СССР у нас Александър Пузанов (1967-1972 г.) за „голямото му внимание към града и заслугите му за задълбочаване на българо-съветската дружба”, (6) а през 1973 г.: Нано Лалов (1925-1993 г.), първи секретар на Окръжния комитет на БКП, поради „заслугите му за развитието на града и общината” (7), роденият в с. Ребърково поет Иван Бурин (1912-1991 г.) за литературната му дейност и по случай неговия 60-годишен юбилей, и народният представител Стоян Караджов (1905-1994 г.), председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, за „големите му заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра по пътя на социализма.” (9)
Три години по-късно, през 1976 г. Стоян Караджов, подобно на Иван Балабанов, отново е отличен с почетно гражданство и получава Почетна грамота и Почетния ключ на гр. Мездра. (10)
Малко по-рано, през 1974 г., със званието почетен гражданин се окичва и доайенът на местната партийна организация Лалю Ширков (1889-1978 г.), роден в с. Крета, по случай неговия 85-годишен юбилей и „големите му заслуги в антифашистката борба и в изграждането на социализма.” (11)
Или, ако обобщим, при кметуването на Любен Йотов за почетни граждани на Мездра за провъзгласени 15 личности от обществено-политическия и културния живот на страната.
Все по него време, през 1975 г. е приет първият Правилник за удостояване с награди от ИК на ГОНС - гр. Мездра. В него е посочен редът за удостояването, какви награди се учредяват и дори техният паричен еквивалент: значка-герб на Мездра и Медальон на Мездра (златни, сребърни, бронзови и оксидирани), Знаме на трудовата слава, а за изключителни заслуги - Почетен гражданин.
През 1976 г., при управлението на Димо Станчев (1976-1977 г.), тази висока чест е оказана на Регина Кашер-Димитрова, съпруга на комунистическия лидер Станке Димитров-Марек (1889-1944 г.). Както свидетелства излизащият по онова време вестник „Искърска комуна”, отличието й е връчено от първия секретар на Градския комитет на БКП Йордан Котов при посещението й в Мездра по повод 35-годишнината от първото предаване на радиостанция „Народен глас”, чийто говорител е бил Марек. (12)
Впрочем, през 1978 г. по предложение на партийното бюро в селото и на Обществения съвет при местното кметско пълномощничество ИК на ГОНС обявява за почетен гражданин на с. Долна Кремена Андрей Цветков (1893-1981 г.), историк, учител, училищен инспектор и читалищен деец, за „големите му заслуги по написване на история на революционното движение в Искърския край до Освобождението и за дейността на тайния революционен комитет в с. Долна Кремена.” (13) Същевременно Изпълкомът провъзгласява за почетен член на НЧ „Просвета” - с. Долна Кремена д-р Цветко Вълков Петков (р. 1899 г.), дългогодишен председател на читалището в селото, за „големите му заслуги за укрепването и развитието на читалището в прогресивно направление, особено през режима на фашистката реакция.” (14)
През 1979 г. с най-високото отличие на Мездра - почетно гражданство, е удостоен руснакът Валентин Георгиевич Архипов - инженер-конструктор от гр. Чебуксари, столица на Чувашката ССР, за „големите му заслуги в усвояване на съветските безсовалкови станове СТБ-2-250 в ДТЗ „Станке Димитров”, за предаване на своя опит на техническите кадри и на работниците в предприятието”. (15) Инж. Архипов получава и златния почетен знак на гр. Мездра. По това време председател на ГОНС е Марин Даков (1977-1982 г.).
През 1980 г. Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет (ОбНС) утвърждава Статут и правилник за присъждане на почетния знак на гр. Мездра, в който изрично е регламентирано, че удостояването с първите степени на медалите и обявяването на почетни граждани се извършва с решение на Изпълкома, а останалите степени - със заповед на председателя на ОбНС или на неговите заместници. (16)
През 1981 г. почетен гражданин на Мездра става композиторът Спартак Бутански (1920-2013 г.) за „написване, композиране и разучаване на цикъл „Песни за Мездра и Мездренския край” по случай 70-годишнината на Мездренската партийна организация и 30-летието от обявяването на Мездра за град.” (17) Високото отличие му е връчено заедно с почетния ключ на Мездра, почетен медал на Мездра - I степен и юбилеен медал „30 години Мездра град”. Интересното е, че за написаните 32 песни Бутански получава авторски хонорар от 5 000 лв. - една крупна за времето си сума.
През 1983 г. по предложение на тогавашния председател на ОбНС инж. Цветко Ив. Петков (1982-1986 г.) за почетен гражданин е обявен миньорът Иван Конорски от с. Згориград, герой на социалистическия труд, а по предложение на инж. Георги Давидков - заместник-председател на ОбНС, с почетно гражданство е удостоен популярният детски писател Асен Босев (1913-1997 г.), родом от с. Руска Бела, по случай неговия 70-годишен юбилей (18).
През 1984 г. по предложение на Миленка Киркова - секретар на ОбК на БКП, почетно гражданство е дадено на украинката Людмила Гавриловна Марченко - председател на отделението за съветско-българска дружба в гр. Конотоп, Украинска ССР, за „особени заслуги и личен принос в развитието на българо-съветската дружба и сътрудничеството между побратимените градове Мездра и Конотоп”. (19) Марченко получава и символичния почетен ключ на града.
На същото заседание Изпълкомът на ОбНС утвърждава Основни положения за реда и начина за даване званието „Почетен жител на гр. Мездра”. Решено е занапред то да бъде двустепенно: с грамота и с грамота и почетен ключ, както и да се води Книга на почетните граждани. (20)
***
Третият хронологичен период обхваща времето от втората половина на 90-те години на XX в. до първата половина на 20-те години на XXI в.
През 1997 г. Общинският съвет приема Статут на символите и отличията на община Мездра. (21) Той регламентира, че със званието „Почетен гражданин” се удостояват физически лица - български и чуждестранни граждани с изключителни заслуги и особен принос в областта на обществения, стопанския, духовния и спортен живот на общината. Това отличие е морална награда и не носи материални стимули за притежателя му. На лауреатите се връчва Диплом и Почетен знак с лента, върху който е изобразен Гербът на Общината, а имената им се вписват в Книга на почетните граждани.
Във връзка с честването на 100-годишнината от създаването на община Мездра през 1998 г. Общинският съвет, с председател инж. Делян Дамяновски, удостоява с почетно гражданство 9 заслужили деятели в различни сфери:
• бившият директор на мездренската гимназия и председател на НЧ „Просвета” Киро Киров (1925-1999 г.) за заслуги в образованието,
• дългогодишният председател на ГОНС инж. Любомир Йотов (1931-2019 г.) за заслуги в местното самоуправление,
• строителният техник и бивш началник на „ВиК” - Мездра Любен Генов (1930-2020 г.) за заслуги в благоустройството,
• шахматистката GM Мария Велчева (родена на 14.10.1976 г.) за заслуги в спорта,
• политзатворникът Методи Йорданов (1919-2001 г.) за заслуги в обществения живот,
• агрономът Павел Занев (1926-2020 г.) за заслуги в селското стопанство,
• хореографът Панталей Томов (1935-2013 г.) за заслуги в танцовото изкуство,
• медиците д-р Георги Каменов (1934-2017 г.) и проф. д-р Христо Цеков (роден на 22.10.1950 г.) за заслуги в здравеопазването. (22)
Отличията са връчени на тържествено заседание на Общинския съвет, състояло се на 17 декември 1998 г., на което е честван вековният юбилей на община Мездра, кметът инж. Цветко Петков (1991-1999 г.) получава Почетен знак - символ на местната власт, и е осветено Знамето на община Мездра. (23)
През 2002 г. по случай тяхната 80-годишнина с престижното звание са отличени дългогодишният секретар на общината (1958-1986 г.) Йордан Йорданов (1922-2013 г.) за заслуги в обществения живот (24) и уважаваният учител по история и философия Слави Русев (1922-2006 г.) за заслуги в образованието (25), а през 2003 г. - Футболист №1 на 70-летието на ФК Локомотив (Мездра) Петър Данков-Пепето (1926-2014 г.) за заслуги в спорта. (26)
През 2004 г. това обществено признание получава роденият в с. Руска Бела дипломат, журналист и писател Крум Босев (1920-2011 г.) за заслуги в популяризиране името на общината и приноса му за развитие на нейната култура. (27)
През 2007 г. по случай Деня на Мездра - 6 май (Гергьовден), кметът на общината Иван Аспарухов връчва дипломи за почетно гражданство на 10 педагози, лекари и общественици:
• Антония Ганева (родена на 09.02.1947 г.), Борис Борисов (роден на 10.09.1942 г.), Вера Михайлова (родена на 09.09.1945 г.), Илинка Каменова (родена на 29.07.1939 г.), д-р п. н. Мария Цоцова-Додова (1929-2019 г.) и Надежда Ганчева (1937-2014 г.) за заслуги в образованието,
• д-р Руси Минев (1932-2010 г.) и д-р Христо Найденов (1926-2014 г.) за заслуги в здравеопазването,
• Емил Леонкев (1938-2020 г.) и Никола Дилчев (1926-2010 г.) за заслуги в обществения живот. (28)
По повод 110-ата годишнина от създаването на община Мездра през 2008 г. високата чест е оказана на младия учен доц. д-р Венелин Кожухаров (роден на 03.05.1980 г.) за особени заслуги в развитието на физиката на елементарните частици и високите енергии и на националната състезателка по художествена гимнастика от ансамбъла жени Mая Пауновска (родена на 05.05.1988 г.) за особени заслуги в спорта. (29)
През 2010 г. почетен гражданин става майсторът-строител Дано Кръстев (1925-2014 г.) от с. Лик за особени заслуги в обществения живот (30), през 2011 г. - гинекологът д-р Радоил Попов (роден на 10.04.1936 г.) за особени заслуги в областта на здравеопазването и по повод неговия 75-годишен юбилей и Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Калиник (1931-2016 г.) за особени заслуги в духовното приобщаване на християните в община Мездра и по повод неговия 80-годишен юбилей (31), а през 2012 г. - дългогодишният треньор по лека атлетика Георги Митев (роден на 02.10.1946 г.) за заслуги в развитието на спорта в общината. (32)
През периода 2013-2023 г. със званието „Почетен гражданин на община Мездра“ са удостоени следните личности:
• през 2013 г. - дългогодишната учителка по френски език в мездренската гимназия Богдана Пенчева (1926-2019 г.) за принос в развитието на образователното дело в общината (33),
• през 2015 г. - общественичката Пенка Георгиева (родена на 11.07.1956 г.) за изключителен патриотизъм (дарила 10 хил. лв. за изграждането на бюст-паметник на Васил Левски в гр. Мездра), лекоатлетът Митко Ценов (роден на 13.06.1993 г.) и неговият треньор Йоло Николов (роден на 04.02.1984 г.) за високи спортни постижения и прослава на община Мездра (34),
• през 2016 г. - дългогодишната треньорка по художествена гимнастика Лилия Николова (родена на 01.11.1954 г.) за изключителни заслуги в областта на спортния живот и принос в популяризиране името на гр. Мездра, бившият кмет на община Мездра (1991-199 г.) инж. Цветко Петков (1945-2016 г.), посмъртно, за заслуги и принос в развитието на местното самоуправление в община Мездра и дългогодишният журналист в БНТ, писател и културен деец Красимир Стефанов (роден на 30.04.1946 г.) за изключителен принос към културното и духовното развитие на община Мездра и във връзка с неговия 70-годишен юбилей, (35)
• през 2018 г. - известният пловдивски художник Николай Кучков (роден на 21.05.1948 г.) за безспорния му принос за развитието на изкуството и в популяризиране името на гр. Мездра и във връзка с неговия 70-годишен юбилей, дългогодишният състезател и треньор по шахмат Тошко Кирков (роден на 06.09.1947 г.) за принос за развитието на спорта, туризма и високия принос за издигане авторитета на България и Община Мездра, фотографът Борис Кръстев (роден на 01.07.1954 г.) за принос за популяризиране красотата на родния край, на местните обичаи и традиции и на община Мездра (36) и видният български историк проф. Петър Петров (1924-2024 г.) за неговия особен принос в развитието на историческата наука в България, както и на Българското историческо дружество. (37)
• през 2019 г. - дългогодишният учител, училищен инспектор, директор и преподавател Димитър Доков (1938-2023 г. ) за безспорния му принос за развитието на предучилищното образование и възпитание в област Враца и община Мездра, състезателят и треньор по хандбал Евгени Йоловски (роден на 12.09.1962 г.) за безспорния му принос в спортния живот, усилията да популяризира и утвърди спорта в национален и световен мащаб и известният врачански художник Любомир Минковски (1934-2022 г.) за безспорния му принос за развитието на изкуството и в популяризиране името на гр. Мездра, (38)
• през 2022 г. - народния инструменталист, майсторът на окарината о. з. полк. инж. Георги Димитров от с. Лик (роден на 02.05.1932 г.) и Валентин Вълчев (роден на 08.06.1952 г.) - дългогодишен културен и читалищен деец в гр. Мездра, за техните изключителни заслуги и особен принос в духовния живот на общината, (39)
• през 2023 г. - дългогодишният лекар хирург в МБАЛ - Мездра д-р Венцислав Анков (роден на 20.02.1941 г.) за цялостен принос в здравеопазването в общината, художникът Евгени Кучков (1958-2024 г.) и театралният режисьор Юли Пухалски (роден на 24.06.1952 г.) за техните изключителни заслуги и особен принос в духовния живот на общината. (40)
През м. януари 2024 г. Общинският съвет отмени приетия през 1997 г. Статут на символите и отличията на Община Мездра и прие Наредба за символиката и отличията на Община Мездра (41). Наредбата урежда вида, съдържанието и начина на използване на символите на Община Мездра - Знаме на община Мездра, Герб на община Мездра и Ден на гр. Мездра - 6 май (Гергьовден); вида, съдържанието и начина на използване на знаците на Община Мездра - Официален печат на Община Мездра, Ключ на гр. Мездра, Огърлица с Герба на община Мездра и Книга на почетните граждани на община Мездра, както и вида, условията, критериите и реда за удостояване, връчване и отнемане на отличията на Община Мездра - „Почетен гражданин на община Мездра“, „Почетен знак на община Мездра“ и „Грамота за заслуги към община Мездра“.
***
В заключение, през периода 1943-2023 г. със званието „Почетен гражданин на община Мездра” са удостоени 70 български и чуждестранни граждани за техните изключителни заслуги и особен принос в областта на образованието, науката, културата, здравеопазването, местното самоуправление, стопанския, обществен и духовен живот, благоустройството, политиката, спорта и т. н.
Доайени сред живите носители на това престижно отличие са народният инструменталист о. з. полк. инж. Георги Димитров (р. 1932 г.), гинекологът д-р Радоил Попов (р. 1936 г.), педагогът Илинка Каменова (р. 1939 г.), хирургът д-р Венцислав Анков (р. 1941 г.) и педагогът Борис Борисов (р. 1942 г.).
Най-младите носители на отличието са лекоатлетът Митко Ценов (р. 1993 г.), гимнастичката Мая Пауновска (р. 1988 г.), треньорът по лека атлетика Йоло Николов (р. 1984 г.), физикът доц. д-р Венелин Кожухаров (р. 1980 г.) и шахматистката Мария Велчева (р. 1976 г.).
Мирослав Гетов,
председател на Краеведско дружество - Мездра