На 6 декември църквата почита един от първите свои апологети - Свети Никола, архиепископ Мир-Ликийски Чудотворец.
Той е роден през 270 г. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий, Свети Никола бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Никола. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.
През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за победата над арианската ерес, постигната след дълги дискусии на този събор, имал епископ свети Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. За разлика от повечето свои събратя светци Никола умрял в почит и признание през 343 г. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това.
През средновековието 1099 г. мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в град. Бари, Италия където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Свети Никола" в София и Созопол.
След смъртта си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.
Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга на Св. Никола". Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе".
Когато се приготвя шаранът люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
В народната представа Свети Никола носи първият сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: "Днес му е денят, утре му е снегът". На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.
В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.
Имен ден имат Никола, Николай, Никол, Николета, Николина, Нина, Нено, Ненка, Кольо.