Според историята Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатно семейство, солунски славяни. Поради знатния му произход и дарованията му момчето било изпратено да учи в знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Там Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители.
По-късно, отегчен от суетата на света, Константин избягал тайно в манастира при своя брат Методий. Там извършил в пост и молитва знаменитото си дело – да създаде азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Двамата велики братя били изпратени в Моравия и Панония, за да обърнат към християнството тамошните славяни. Така двамата братя засегнали интересите на местното германо–латинско духовенство.
За да защитят своето дело пред папата римски, двамата братя заминали за Рим. В Рим Константин Философ заболял, бил подстриган в монашество с името Кирил и след 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Самият папа Адриан отслужил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".
На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. Именно за това в следващите редове ще се опитаме да Ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с този ден, и се надяваме по този начин да успеем да Ви предадем поне една малка част от празничната му атмосфера.
Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.
Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи пък, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.
На 14 февруари се празнува и католическият празник Свети Валентин.
Историята разказва, че името на празника идва от християнски мъченици на име Валентин. В ранните списъци на светците фигурират поне трима светци и мъченици с името Валентин, чествани на 14 февруари.
Денят на Свети Валентин обаче най-често се свързва с римския свещеник Валентин, обезглавен на 14 февруари 269 г. Официално празникът се чества от 496 г., когато папа Геласий Първи обявява мъченика за светец, а датата 14 февруари за ден за почитането му. Датата 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. През XIV век на този ден започват да се разменят любовни послания под формата на валентинки.
На 14 февруари имен ден празнуват Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Труфула, Тричко, Тичо, Фунчо, Фуне, Светлозар, Зарко, Зара, Лозан и Лоза.