Пухчовци, кученца, договци – всички тези думи означават едно и също. А сега изглежда, че самите кучета могат да свързват подобни езикови етикети, според ново проучване на Университета Йотвьош Лоранд в Будапеща, Унгария. Този принцип на „разширяване на етикетите“ е основен в езиковото развитие при малките деца. Например, бебета или деца в предучилищна възраст научават думи и постепенно се учат да групират тези думи или предмети според тяхната употреба: черпакът е просто голяма лъжица, защото и двете загребват; „чаша“ може да означава халба, стъклена чаша или канче.
В животинското царство малко видове демонстрират подобни езикови умения – и то само след продължително обучение в плен.Кучетата обаче могат да усвояват тези умения по естествен път, без специално обучение, освен няколко игрови сесии със стопаните си.Нашите четириноги спътници са в тясна връзка с нас от десетки хиляди години, така че е логично да могат да разбират команди и дори да използват звукови бутони – както се вижда в популярни видеа в социалните мрежи.
Въпреки това е изненадващо колко интуитивни могат да бъдат някои „надарени с езикови умения“ (GWL) кучета, тъй като те не просто научават конкретни думи, а разбират и тяхната функция.
„Те разбират смисъла зад тези етикети достатъчно добре, за да ги прилагат към нови, много различно изглеждащи играчки – като разпознават за какво служат играчките,“ обяснява Клаудия Фугаца, изследовател по етология в Университета Йотвьош Лоранд и водещ автор на изследването.
Колитата са истински езикови магьосници, а най-известният им представител – куче на име Чейсър. To e определяно най-умното куче в света заради своя речник от над 1000 думи. В съответствие с това, в проучването били тествани 8 кучета с езикови умения (GWL), включително 6 бордър колита и един син хийлър.
Във всеки от случаите изследването било проведено в дома на собственика на кучето, без каквато и да е специална подготовка или оборудване. В собствената си среда кучетата научили два етикета, докато играели със стопаните си: „Дръпни“ и „Донеси“. Всеки от тези етикети се отнасял до група играчки, с които можело да се играе по съответния начин – чрез дърпане (като при игра на дърпане на въже) или донасяне след хвърляне.
След това на кучетата били представени нови играчки за „дърпане“ и „донасяне“, които изглеждали напълно различно от тези, които вече познавали. Ключовото в експеримента било, че стопаните не използвали никакви словесни етикети, когато кучетата играели с новите играчки.
И тогава настъпил моментът на истината – на кучето било зададено да избере новите, неназовани с думи играчки, само въз основа на тяхната функция („дръпни“ или „донеси“). Кучетата избирали правилните играчки значително по-често, отколкото ако изборът е бил случаен, което показва, че са разпознали функцията им, въпреки че новите играчки изглеждали съвсем различно и не били назовавани по време на игра.
Следователно, кучетата разширили значението на вече познатите им етикети, като ги свързали с нови обекти на база тяхната употреба.
Това изследване е първото, което показва, че кучетата – а и животните като цяло – могат естествено да имитират езиковото развитие при хората.
В резултат на това изследване се „откриват вълнуващи нови възможности за изучаване на това как езиковите умения могат да се развиват и функционират извън нашия вид“, казва Адам Миклоши, етолог в Университета Йотвьош Лоранд и съавтор на проучването.
Като наши лоялни и постоянни спътници в продължение на хилядолетия, кучетата са ни слушали как говорим, пеем, гневим се или тъгуваме – през голяма част от човешката история. От проучването става ясно, че кучетата не само все по-добре разбират човешкия език, но и те самите помагат на нас, хората, да разбираме езика и света около нас.