Църквата почита паметта на Света Първомъченица Анастасия Римлянка на 29 октомври.
В дните на император Деций Траян недалеч от град Рим, в уединено и малкоизвестно място, имало малък женски манастир. В него се подвизавали няколко добродетелни постнички, в числото на които била и престарялата по години и съвършената в добродетелите игумения София. В този манастир живеела и блажената девица Анастасия, родена в Рим, която на тригодишна възраст останала без родители. Преподобната София я възпитавала в своя манастир и я научила на всички добродетели, така че в поста, подвизите и във всички трудове тя превъзхождала останалите. Като достигнала двадесетгодишна възраст, Анастасия станала извънредно красива, така че някои от знатните римски граждани, като чули за красотата й, страстно желаели да я вземат за жена. Но светата девица, като счела всичко за суета, станала Христова невеста и пребивавала в молитви денем и нощем. По това време имало силно гонение срещу християните и дяволът подучил някои от невярващите, враждуващи против християните, да наклеветят Анастасия пред военачалника Пров. Като отишли при този нечестив човек, езичниците започнали да му говорят, че в едно уединено място между бедните и живеещи без мъже жени живее някаква девойка Анастасия, подобна на която по красота няма в целия Рим.
Като чул за красотата на Анастасия, военачалникът незабавно изпратил слугите си да я доведат. Пров я разпитал и й предложили да се отрече от Христа и да се се омъжи за знатен римлянин по свой избор. След оказа й тя била подлежено на жестоки мъчения и накрая обезглавена с меч. Тялото и било хвърлено извън града, но птиците и зверовете не го докоснали. На другия ден игуменията София го намерила и погребала.