Окръжен съд /ОС/ – Монтана потвърди решение на Районен съд /РС/ – Монтана, с което Прокуратурата на България е осъдена да плати на Г. Л. Г. /42 г./ от село Д. Б., област Монтана 2000 лв. обeзщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерно повдигнато обвинение за кражба, изтърпял е наказание „Лишаване от свобода“, но по-късно досъдебното производство е било прекратено.
През 2013 г. срещу Г. Л. Г. е било образувано наказателно дело за извършена кражба в условията на опасен рецидив, по което той е бил признат за виновен и осъден на „Лишаване от свобода“, като е излежал в затвора 9 месеца и 17 дни.
С решение на ВКС от 2015 г. наказателното производство срещу Г. Л. Г. е било възобновено и на 19 август 2015 г., с постановление на Районна прокуратура – Монтана, досъдебното производство срещу него е прекратено поради недоказаност на обвинението по безспорен начин.
Г. Л. Г. е завел срещу Прокуратурата дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, с което е претендирал за обезщетение от 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди заради неправомерно повдигнатото обвинение и лишаването му от свобода.
С решение от 13 октомври 2020 г. РС-Монтана е осъдил Прокуратурата да заплати на Г. Л. Г. 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и да му плати разноските по делото.
Районна прокуратура –Монтана обжалва постановения от РС акт като твърди, че у Г. Л. Г. не е настъпило емоционално увреждане в социален и здравословен план, изразило се в преживени унижение и стрес, и моли за изменение на решението на съда и постановяване на ново, с което да се отхвърли или бъде намалено присъденото обезщетение.
След като се запозна с всички факти и документи по делото, въззивният съд прие, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на България, от чиито действия са причинени вреди на Г. Л. Г. като незаконно му е повдигнато обвинение за престъпление, за което е бил оправдан.
„Безспорно насочената към ищеца наказателна репресия е засегнала неговата чест и достойнство, осъждането му е допринесло за една несигурност относно бъдещето му в личен план“, обяви съдът и потвърди присъденото на Г. Л. Г. обезщетение от 2000 лв. като „справедливо и достатъчно, за да го компенсира за претърпените от него вреди“.
Решението не подлежи на касационно обжалване.