На 31 март 2026 г. България загуби един от най-обичаните си спортисти – Боби Михайлов. Роден на 12 февруари 1963 г. в София, той израсна в семейство, където футболът беше начин на живот. Баща му, Бисер Михайлов, също беше вратар, а самият Боби от ранни години проявяваше забележителен талант, дисциплина и любов към играта. Тези качества го направиха не само велик вратар, но и човек, който вдъхновяваше всеки около себе си.
Като капитан на националния отбор, Боби повежда България към незабравимото четвърто място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Хиляди фенове помнят неговите спасявания и спокойното лидерство, когато напрежението беше най-голямо. С 102 мача за националния отбор, от които 60 като капитан, той остави рекорд, който ще бъде трудно надминат. Но повече от цифрите хората помнят сърцето, отдадеността и честта, с която играеше всеки мач.
След края на състезателната си кариера Боби се посвети на развитието на българския футбол като президент на Българския футболен съюз. Той вярваше, че младите заслужават шанс да растат и да блестят, както той самият го правеше, и посвети години на това да утвърждава футболните стандарти в страната. Същата страст и усърдие, които го направиха легенда на терена, той пренесе и в ролята си на ръководител, доказвайки, че България може да има своето място и в европейския футбол.
През ноември 2025 г. здравето му се влоши – той претърпя тежък инсулт и остана под интензивни грижи. Въпреки усилията на лекарите и подкрепата на близките, Борислав Михайлов не успя да се възстанови. На 31 март 2026 г. той ни напусна, оставяйки празнина в сърцата на милиони българи.
Боби Михайлов не беше просто футболист или ръководител – той беше символ на дисциплина, смелост и любов към играта. Той вдъхнови поколения, остави след себе си история, която ще се помни, и показа на целия свят как се обича футболът с чест, отдаденост и сърце.