На 21 януари 2024 г. на 99-годишна възраст почина видният български историк и доайен на медиевистиката в България проф. Петър Петров. - почетен гражданин на община Мездра.
***
Проф. Петър Христов Петров е роден на 31 юли 1924 г. в с. Върбешница, Врачанско. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село, а средно - в класическия отдел на Врачанската мъжка гимназия. През 1949 г. завършва „История“ в Историко-филологически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1952 г. - редовна аспирантура.
В продължение на 37 години (1952-1989 г.) е преподавател във Философско-историческия и в Историческия факултет на Софийския университет, където последователно е асистент, доцент и професор. Специализира в Унгария, Хърватия и Сърбия.
Води лекции по Средновековна българска история, Изворознание на средновековната българска история, Феодализмът в средновековна България, Асимилаторската политика на турските завоеватели през XV-XIX в., Проблеми на политическата и църковна история на България през VII-XIV в., България и европейския средновековен свят, История на българската държава и право, История на България (основен курс) на стотици студенти и специализанти, както в Софийския университет, така и във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Славянски университет - София и в Център за следдипломна специализация към Великотърновския университет.
Редица негови студенти впоследствие се реализират в науката, образованието, културата и политиката. Сред тях са акад. Васил Гюзелев, проф. Николай Генчев, проф. Александър Фол, проф. Илчо Димитров, проф. Константин Косев, проф. Константин Илчев, проф. Иван Божилов, Людмила Живкова, Георги Атанасов, Георги Първанов, Димитър Луджев, Веселин Методиев и др.
Проф. Петров е дългогодишен член на факултетни, академични и специализирани научни съвети на редица висши учебни заведения у нас, в които преподава.
Съществена е ролята му в утвърждаване и развитие на Българското историческо дружество (БИД). В продължени на повече от 20 години (1964-1985 г.) последователно е заместник-председател, организационен секретар и главен секретар на Централния съвет на БИД.
Бил е също научен секретар на Македонския научен институт и член на редакционната колегия на списание „Македонски преглед”.
Безспорни са неговите заслуги за развитието на българската историческа наука. Интересите му са многостранни и се основават на задълбочени изследвания на български, дубровнишки, унгарски, турски и други архиви.
Научната му дейност включва повече от 250 книги, студия, съобщения и статии; около 25 научни и документални сборника, на които е съставител и редактор; 11 учебника и учебни помагала; над 20 рецензии и отзиви за чужди трудове; около 370 статии в различни енциклопедии; над 170 научнопопулярни брошури и статии и др.
Проф. Петров редактира около 50 научни труда и е член на редколегиите в над 10 периодични издания и енциклопедии. Научен ръководител е на редица аспиранти и рецензент на над 20 дисертации.
Лично негова е заслугата за преиздаването на трудовете на големите български историци Петър Мутафчиев, Петър Ников, Васил Златарски и на Константин Иречек.
Автор и съставител е на многобройни научни трудове и на сборници с исторически извори с голям хронологичен обхват. С дисертацията си „Въстанието на Ивайло“ става кандидат на историческите науки (1954 г.), а с научната си разработка „Образуване на българската държава“ - доктор на историческите науки (1982 г.).
Проф. Петров е автор и редактор на редица ценни изследвания, посветени на българската средновековна история: „Образуване на българската държава“ (1981 г.), „Възстановяване на българската държава (1185-1197 г.)“ (1985 г.), „Карпошовото въстание“ (1994 г.), „Научна експедиция в Македония и Поморавието“ (1993 г.), „Македония. История и политическа съдба том І-ІІІ“ (1995-1998 г.), „Църква и църковен живот в Македония“ (2003 г.), „Бенедето Марино ди Рести. Сметководна книга“ (1590-1605 г.)“ (2005 г.), „Османската империя - ислямска държава“ (2012 г.), „Самуил - царят воин“ (2014 г.) и др.
За своите заслуги получава званието „Заслужил деятел на образованието“ (1987 г.), Орден „Георги Димитров“ и Орден „Кирил и Методий“ - I степен.
Проф. Петър Петров винаги е бил тясно свързан с родния си край - като лектор и участник в научни сесии, дискусии и краеведски четения. През 2001 г. в съавторство с Христо Гълъбов издава поселищното проучване „Върбешница” - първото (и единствено досега) задълбочено изследване за историята на каменоделското селище. Автор е също на мемоарната книга „Един живот” (2012 г.) и др.
С Решение №568/ 26.07.2018 г. Общински съвет - Мездра удостои проф. Петър Петров със званието „Почетен гражданин на община Мездра” за неговия особен принос в развитието на историческата наука в България, както и на Българското историческо дружество.
С 65-годишната си преподавателска и над 60-годишна изследователска дейност проф. Петров е доайен сред българските историци. Той е най-възрастният „Почетен гражданин на община Мездра”.
***
Община Мездра и Общински съвет - Мездра изказват най-искрени съболезнования на близките и роднините на починалия!
Поклон пред светлата му памет!
Поклонението пред тленните останки проф. Петър Петров ще се състои на 24 януари 2024 г. (сряда) от 12:00 часа в Ритуалната зала на Православен гробищен парк „Св. Архангел Михаил“ в столичния квартал „Бояна“.