Един умен мъж беше казал, че българите сме 80 процента дебили. Друг също изглежда умен мъж, защото излезе от блатото, рече, че той е прост и ние сме прости. И първият, и вторият излязоха прави. Българският мозък изтече в чужбина. Останахме ние, дето с години не можем да съставим едно свястно правителство, камо ли да направим държавата си просперираща.
Та думата ми днес е за изборните секции. Доста от интелигентните хора в нацията се свиха в пашкул и оставиха дебили и прости люде да седнат зад масите в СИК-овете. Държавните чиновници не отчетоха този признак и направиха изборните документи за супер интелигентни хора. Така разминаването доведе до хиляди проблеми.
Но, по реда на нещата. Простите хора и дебилите, върхът на които беше един не прекрачил прага на школо и не знаещ български език председател, спретнаха такъв скандал при броенето на бюлетините и писането на протоколите, че по-умните членове получиха главоболие. Целта на занятието беше: може да не е вярно, но е полезно за моята… кауза. Защото в комисията имаше хора, които не са дошли да се свърши честно една задача, а да мине „далаверата“, както те сами се изразиха.
Някъде бях чела, че в нашите земи преди хилядолетия са изпращали каторжници, т.е. престъпници, да излежават присъдите си. Може и да е вярно. И затова прибирането на финикийските знаци чрез далавера да е в кръвта ни. И затова сигурно думата далавера не е мръсна дума у нас, макар че я облякохме с думата корупция.
Та да се върна на СИК-а. Председателката беше за първи път в комисия и по-бавно се справяше с изборните книжа. Вместо да й помогнем, ние, простите, крещяхме, приказвахме на висок глас, обиждахме членовете на комисията и ги обвинявахме в некадърност, но самите ние нямахме никаква представа от списването на протокола. Създавахме излишно напрежение – този или онзи не трябва да помага, а когато дойдоха „нашите“ външни хора – те можеха да помагат и да се бъркат в изборните книжа.
Криво-ляво – след препирни и скандали, стигнахме до мястото, където ще се приемат изборните книжа. Над 200 бяха вече записаните комисии, което значеше, че ще осъмваме в залата. А тя, залата, беше пълна с хора. Едни спят, други се протягат, излегнати на сцената, трети похапват сутрешно приготвени сандвичи, четвърти излизат и се връщат с чаша кафе. Времето трудно тече…
Редът ни дойде доста след като изгря слънцето и водещият Сашо Кадиев обяви началото на предаването по една българска телевизия. Момчетата от „Информационно обслужване“ приеха документите ни, а Районната избирателна комисия подпечати удостоверенията ни. Личеше умората им и те като нас не бяха спали цяла нощ.
Въздъхнахме. И изрекохме на ум по една цветиста към онези, които за 25 -ти път промениха в последния момент изборния кодекс.
Каролина Краева