Пациент на 25 години, приет в критично състояние с тежки гръдни и коремни травми, е стабилизиран след спешна операция, четири дни в интензивно отделение и въздушен транспорт за продължаващо лечение в София.
Във Враца отново се разигра онази най-тежка битка, в която лекарите нямат право на колебание, а всяка минута тежи колкото живот. В края на миналата седмица в МБАЛ „Христо Ботев“ е приет пациент на 25 години след тежко пътнотранспортно произшествие, в изключително критично състояние, с тежки гръдни и коремни травми и множество увреждания на вътрешни органи. Още в Мултипрофилното спешно отделение започват незабавни реанимационни действия и спешни изследвания, за да бъде оценен пълният мащаб на пораженията и да се отвори шанс там, където на пръв поглед почти не е останал.
Следва операция от най-висок порядък на напрежение — отстраняване на слезката, възстановяване на черния дроб и колон, евакуиране на хематоми и овладяване на кървенето. В тази решаваща фаза зад пациента застават д-р Иван Чолашки, д-р Владислав Климов, д-р Василена Василева, медицинската сестра Христина Христова, както и анестезиологичният екип на д-р Златомир Колев, Росица Емилова и Райна Иванова. На 8 април 2026 г. е извършена и ревизия на коремната кухина — ход, който показва колко тежък и динамичен е бил целият случай.
Най-важното днес е, че тази битка не е загубена. Пациентът е стабилизиран и изведен от непосредствена опасност за живота, а след това е транспортиран по въздух към София за продължаващо лечение. Отделни публикации за въздушната мисия уточняват, че полетът е бил до площадката на УМБАЛ „Лозенец“, откъдето пациентът е поет за последващо лечение от екип на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. Точно тази координация между спешно отделение, хирургия, интензивно лечение и въздушна медицинска помощ превръща драмата в шанс за оцеляване.
Цената на този спасен живот е измерима не само в часове без сън, а и в мащабен медицински ресурс. За четиридневния престой в отделението по анестезиология и интензивно лечение са извършени 15 вливания на кръв и кръвни продукти — 6 сака еритроцитна маса и 9 сака плазма, наред с голям брой клинични и образни изследвания. Това е онзи тип медицинска мобилизация, който рядко се вижда в пълната му тежест отвън, но без който финалът би бил съвсем друг.
И тук идва големият, неудобен въпрос към всички нас. Такива истории не бива да се четат само като щастлив край, а и като сурово напомняне колко крехък е животът на пътя и колко висока е цената на всяка секунда безразсъдство. Когато едно тежко ПТП изисква операция, реанимация, кръвопреливания, въздушен транспорт и мобилизация на огромен човешки и финансов ресурс, обществото няма право да се успокоява с мисълта, че „и този път се е разминало“. Не се е разминало — просто някой е платил огромната цена, за да бъде спасен един човешки живот.
Случаят има и по-широк смисъл. Болницата във Враца води началото си от септември 1888 г., а днес разполага с 300 легла и 576 души персонал — факт, който придава допълнителна тежест на тази спасителна акция. Между една лечебна традиция, започнала преди повече от век, и съвременната въздушна спешна помощ ясно се вижда мостът между миналото и днешния ден. Този мост вече е реален и на национално ниво: в отчета на Министерството на здравеопазването за 2025 г. са посочени 79 осъществени медицински въздушни транспорта за нуждите на спешната помощ. Когато местен професионализъм и модерна система работят в синхрон, географията спира да бъде присъда.
Затова тази новина е повече от добра вест. Тя е доказателство, че и в най-критичния час животът може да бъде върнат от ръба, когато срещу смъртната заплаха застанат подготвени лекари, дисциплина, решителност и човечност. И точно такива истории трябва да се помнят — не само заради спасения пациент, а и заради хората в бели престилки, които отказват да се предадат, дори когато шансът изглежда почти изгубен.